Спомен
- Автор: Деверо Джуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомен». Краткое содержание книги:
— Имам приятели — чух се да изричам. — Обичам много хора и те ме обичат. — Звучах като капризно дете.
— Не — отсече тя. — Става въпрос за нещо друго.
Вероятно съм изглеждала раздразнена или сякаш всеки момент ще се разплача — нещо, което точно отговаряше на настроението ми. Склонна съм към самосъжаление и нейната констатация, че не съм щастлива, отприщи у мен някои спомени. Бях дочула, че сватбата на Стийв била великолепна.
— Сигурно трябва да обясня — продължи Нора. — Много жени могат да са щастливи с всеки или… Е, може би с един от всеки двадесет мъже. Но те не изискват много. Мечтаят за някой симпатичен мъж, който ще ги издържа, ще си играе с децата. Те…
— Всяка жена го иска.
Имам ужасния навик да прекъсвам хората. Мога да съществувам единствено в Ню Йорк, където хората говорят един през друг.
— Да, точно това казвам и аз — продължи Нора с втренчен в мен поглед, който подсказваше, че съм се държала невъзпитано и че духът й е по-силен, отколкото смятах първоначално. — Повечето жени искат мъжът да е добър с тях и те го избират по сходство, раса, пари, образование и други подобни.
После млъкна. Добре, помислих си, поднесе ми пролога, но къде е същината на историята? Чудех се какво да кажа, защото тя сякаш чакаше да проговоря.
Понякога мисълта ми е като бръснач, но друг път сякаш заспива.
— Е — попитах накрая, — а аз какво искам?
Нора ми се усмихна така сладко, че за миг си помислих, че съм в първи клас и току-що съм получила червена точка от учителката.
— Ти — подхвана тя с игриви пламъчета в очите — искаш всичко. Искаш Велика Страст, Голяма Романтика. Искаш звездите и луната. Искаш мъж, прекрасен и силен, и едновременно с това нежен и слаб, мъж привлекателен и талантлив, и… — Направи пауза, вторачи се в очите ми и продължи: — Искаш мъж, който да може да обича. Да обича с цялото си същество, така както ти ще го обичаш.
Отпуснах се на стола. Не бях в състояние да откъсна очи от нея. За месеци терапевти, самоучители, гледачи на ръка, астролози — всички вкупом — не бяха разкрили за мен толкова, колкото тази жена за няколко минути.
— Да — едва, прошепнах аз. — Искам всичко това.
Бях така развълнувана, че нямах сили да говоря.
За жалост Нора ме погледна строго.
— Ще трябва да се задоволиш с по-малко.
В главата ми започна да се избистря. За какво всъщност говорехме? Чувството ми за хумор се възвърна.
— Добре — съгласих се аз. — Ще се задоволя и с половината. Имаш ли привлекателни братовчеди? Но не червенокоси. Не ги харесвам.
Нора дори не се усмихна.
— Не. Никой няма да те задоволи. Ще го познаеш, когато го видиш.
Настроението ми се развали. Аха, значи се оказа една от ония, дето ти пробутват номера ще-го-познаеш-когато-го-видиш. А аз исках адрес или поне телефонен номер. Исках някой, който ще изтика Джами от ума ми.
Нора ме гледаше, сякаш пак четеше мислите ми. Нека се рови в съзнанието ми колкото иска. Каквото и да имаше в главата ми, вече бе записано на хартия и продадено на издателството ми. И ако тя „виждаше“ Джами, можех честно да кажа, че той просто е един от моите хартиени герои.
— Е — започнах аз с неприятен тон, — предсказваш ли бъдещето или само съобщаваш неща, които не може да се случат?
— Твоето бъдеще е твоето настояще. Ако желаеш, така да бъде.
По дяволите! Ненавиждам неясния изказ. Мразя истории с мистични празнословия — какво казало Слънцето на Луната. Ако в някоя от моите книги напишех нещо от рода на това, което Нора ми каза, Дариа щеше да ми се изсмее и да ми обърне внимание, че е пълна безсмислица.
Реших да въведа малко логика в разговора ни.
— Първо заявяваш, че ме чака прекрасен мъж, а после — че останалата част от живота ми ще остане непроменена. Предполагам, това означава, че дори няма да срещна този мъж. Казваш, че животът ми е такъв, какъвто го искам, което вероятно значи, че дори да срещна този мъж, може да се окажа достатъчно глупава и да му обърна гръб.
— Да.
Еее! Смятах да я накарам да ми обясни, а не да се съгласява с мен. Втренчих се в нея, за да я притисна.
— Кога и къде ще срещна този изумителен мъж?
Тя не се поколеба нито за миг:
— След три прераждания.
Не можех нито да мисля, нито да говоря; просто седях и я гледах.
Тя май се досещаше, че ме е шокирала. Когато питах за бъдещето си, имах предвид, да кажем, близките десетина години.
— Ще бъдете щастливи заедно — увери ме тя, сякаш можеше да ме утеши. — Но имаш да научиш много неща, преди да го намериш.
Съвзех се достатъчно, за да се засмея.
— В коя библиотека да отида, за да науча тези неща? Ако си взема изпита по-рано, мога ли да получа този мъж за Коледа?