Коприна и стомана
- Автор: Мартин Кэт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Коприна и стомана». Краткое содержание книги:
Не й оставаше нищо друго, освен да му подаде книгата. И тя го стори, макар и доста неохотно.
— Уилям Харви, „За движението на сърцето и кръвта при животните“? — Люсиен изглеждаше изумен.
— Имате прекрасна колекция от книги по медицина и билколечение. Знам, че книгата на мистър Харви е малко старичка, но си помислих, че може да е казал нещо за… — Гласът й внезапно замря.
— Да е казал нещо за какво, мис Грей? Кой нормален човек би се заинтересувал от подобна книга? Дори не ми изглежда модерно.
Катрин почувства как лицето й се обагря в руменина. Всичко в него — от осанката до хладния поглед в очите му — излъчваше неодобрение. Просто не беше прието жена да чете текст, онагледен с подобни картинки.
— Майка ми и сестра ми починаха от малария, когато бях само на десет — опита се тя да му обясни с надеждата да я разбере. — Аз, разбира се, бях разстроена. Чувствах се така отчайващо безпомощна! Никой лекар не успя да им помогне. Никой не знаеше как. Няколко години по-късно започнах да изучавам билките и влиянието им върху някои болести. В това се състои интересът ми към медицината.
— Разбирам. — Но Катрин се питаше дали не му се струва неприлично да обсъжда подобни въпроси с жена. Дори споменаването на частите от човешкото тяло се възприемаше с неодобрение от обществото. И както се бе опасявала, изглеждаше подозрително за млада, неомъжена дама да изучава атласа по анатомия и да чете статии за вени, артерии и изпомпването на кръвта.
В следващия момент маркизът отново й подаде книгата.
— Е, доколкото разбирам, това не е случаен избор. Докато сте тук, моята библиотека е на ваше разположение, мис Грей.
— Благодаря, милорд.
Видяха се отново на вечеря. Понеже лейди Бекфорд се чувстваше неразположена, двамата вечеряха сами. За щастие, маркизът изглеждаше в добро настроение и дори й се усмихна снизходително, докато я съпровождаше до масата в трапезарията.
— Надявам се, че прекарвате времето си добре сред вашите книги.
— Да. Винаги съм обичала да чета.
— Вие сте уникална жена, мис Грей. Истинска рядкост е да срещнеш млада дама, чиито интереси се простират от Декарт до човешката анатомия.
Той я настани зад пищно резбована маса, осветена от сребърен свещник.
Катрин отпи глътка от гъстото червено вино.
— А вие, милорд? Какви са вашите интереси, като изключим философията?
Чашата, която бе понечил да поднесе към устните си, застина във въздуха. Погледът му се плъзна към плавната извивка на бюста й и се задържа на късчето гола плът над деколтето. Внезапно дъхът й секна, стомахът й се преобърна.
Маркизът се сепна и отново съсредоточи вниманието си върху лицето й.
— Харесвам много неща, мис Грей. Харесва ми да управлявам владенията си. За мен е истинско предизвикателство да внасям подобрения в обработката на почвата и да наблюдавам по какъв начин се отразява това на реколтата. Обичам да яздя коне. Обичам да ловувам. А преди известно време се увлякох по бокса.
— Явно сте човек с разностранни интереси.
— Иска ми се да вярвам, че е така.
— Изглеждате доста зает.
— Така е.
— Твърде зает, за да помислите за съпруга и семейство? Леля Уини ми каза, че не сте женен.
Той преглътна хапката печен пъдпъдък, която дъвчеше.
— А не ви ли каза, че ситуацията скоро ще се промени?
Катрин се изправи сковано в стола си.
— Не, очевидно е пропуснала.
— Истината е, мис Грей, че съм сгоден за лейди Алисън Хартман. Ще се оженим след по-малко от два месеца.
Катрин се усмихна, но незнайно защо това й костваше неимоверно усилие.
— Поздравления, милорд.
— Благодаря. С лейди Алисън се познаваме от пет години. Наскоро реших, че е време да се задомя и да създам наследник. Предложих й брак, а на нея идеята й допадна.
Допадна? На Катрин това не й звучеше като най-подходящата дума, за да се опишат чувствата на една жена, ако й предстои да се омъжи за интригуващия, невероятно привлекателен маркиз Личфийлд. Питаше се дали и годеницата му чувства същата апатия към предстоящото събитие, каквато очевидно изпитваше той.
Още на следния ден Катрин има възможност да си отговори.
Рано сутринта пристигна карета с четири расови жребци. При шума от настаналата навън суматоха сърцето й се преобърна. Мили боже, дали не я бяха открили? Първият й порив беше да сграбчи полите на роклята си и да се втурне към вратите. Катрин обаче успя да потисне импулса си и остана зад изящната масичка, постлана с портокалова покривка от брокат.
Вече от половин час двете с лейди Бекфорд се наслаждаваха на по чашка сутрешен чай. На Катрин й беше приятно да слуша истории за младостта на маркиза и за приключенията му с неговия най-добър приятел, Джейсън Сенклер, херцог Карлайл.