Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
— Благодаря, Пим — автоматично каза Майлс, после спря, вдигна вежди и добави: — Ти нали беше нощна смяна, Роик? Не трябва ли да си в леглото сега?
Най-едрият и най-млад от гвардейците се изпъна още повече и промърмори едно: „Милорд“.
— „Милорд“ не е отговор. „Милорд“ е начин да се измъкнеш от отговора — каза Воркосиган, по-скоро като констатация, отколкото като критика. Гвардеецът си позволи една несмела усмивка. Воркосиган въздъхна и му обърна гръб. — Мадам Ворсоасон, позволете да ви представя и останалите гвардейци на Воркосиган, преведени понастоящем на служба при мен — гвардеец Янковски, гвардеец Роик. Мадам Ворсоасон.
Тя кимна и двамата на свой ред й кимнаха и промърмориха: „Мадам Ворсоасон“ и „Удоволствието е мое, мадам“.
— Пим, кажи на Мама Кости, че сме тук. Благодаря ви, господа, вече сте свободни — добави Воркосиган, като незнайно защо наблегна точно на тази дума.
С още една доза зле прикрити усмивки, двамата се скриха в задния коридор. Гласът на Пим долетя от същата посока:
— Видяхте ли, какво ви казах… — По-нататъшните му разяснения, каквито и да бяха те, заглъхнаха нечленоразделно с разстоянието.
Воркосиган потри устни, възвърна си задължителната за един домакин сърдечност и отново се обърна към Екатерин.
— Искате ли да се разходим из къщата преди обяда? Мнозина я смятат за историческа забележителност.
Лично тя намираше идеята за фантастична, но не искаше да изглежда като някоя облещена туристка от дълбоката провинция.
— Не искам да ви притеснявам, лорд Воркосиган.
Устните му потрепнаха объркано, после отново се разтеглиха в познатата топла усмивка.
— Въобще не ме притеснявате. Всъщност ще ми е особено приятно. — Погледът му стана необичайно напрегнат.
Дали не му се искаше тя да се съгласи? Може би се гордееше с къщата си.
— В такъв случай благодаря. С удоволствие бих разгледала дома ви.
Явно това беше правилният отговор. Жизнерадостното му настроение моментално се върна и той я поведе вляво от вестибюла. Второ, по-малко преддверие водеше към прекрасна библиотека, простираща се по цялата дължина в дъното на крилото — наложи й се да пъхне ръце дълбоко в джобовете на болерото си, толко силно бе желанието й да грабне първата попаднала й от стотиците стари, печатани на хартия книги с кожени подвързии, които се редяха от пода до тавана по стените на стаята. През стъклена врата в дъното на библиотеката излязоха в градина, където усилията на няколко поколения домашна прислуга не бяха оставили почти никакво пространство за подобрения. Помисли си, че сигурно би могла да зарови ръката си до лакътя в почвата на лехите с многогодишните растения. Явно решил да не пропуска нищо, той я поведе към другото крило и надолу към огромна изба, съхраняваща виното, произведено в множеството лозя, собственост на семейството. Минаха през подземния гараж. Там беше лъщящата бронирана наземна кола, както и един лъскав червен скутер, паркиран в ъгъла.
— Ваш ли е? — заинтригувано попита Екатерин.
Отговорът му беше необичайно лаконичен:
— Да. Но вече рядко летя с него.
„О, вярно! Пристъпите му.“ Идеше й сама да се срита. От страх, че някой нескопосан опит да се извини може само да влоши нещата, тя замълча и го последва през огромния кухненски комплекс. Там Воркосиган я запозна със знаменитата си готвачка, пълната Мама Кости, която се усмихна широко на Екатерин и набързо осуети опита на господаря си да опита къкрещия на печката обяд. Мама Кости даде ясно да се разбере, че просторното й царство се използва крайно недостатъчно — но колко ли пък може да изяде един дребен мъж, в края на краищата? Би трябвало по-често да си води компания, надявам се скоро пак да дойдете, и често, мадам Ворсоасон.
После Мама Кости мило ги подкани да си вървят по пътя и Воркосиган преведе Екатерин през объркваща поредица от официални салони, докато накрая не се озоваха обратно във вестибюла с черните и бели плочи.
— Това са стаите, в които приемаме гости — каза й той. — Вторият етаж е изцяло моя територия. — После със заразителен ентусиазъм я подкара нагоре по виещото се стълбище, за да й покаже стаите, обитавани навремето, както я увери, от прочутия генерал Пьотър и които сега обитаваше самият той. Постара се изрично да й обърне внимание на прекрасния изглед към задните градини, който се откриваше от прозорците на дневната му.