Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Огненият камък беше малък — квадратната му основа бе колкото книга с твърди корици. На върха му имаше прозрачен кристал, голям само два-три сантиметра. Останалите части на Пирамидиона също имаха подобни кристали в центъра — те се съединяваха в колона при сглобяването на седемте части.
Уест пъхна Огнения камък в раницата си и затича по тунела към изхода.
Докато тичаше, щракна ключовете на няколко черни кутии, сложени на дървени поставки покрай стената. Светнаха червени лампички. Когато стигна при последната подпорна греда, щракна и нейния ключ и взе дистанционното управление, оставено върху капака на кутията за точно този случай.
После излезе от старата мина и каза тъжно:
— Не вярвах, че ще се наложи да го направя.
И натисна бутона на дистанционното. Откъм тунела се разнесоха няколко приглушени експлозии, забавени във времето, защото най-вътрешните експлодираха по рано.
От входа на мината с тежка въздишка изпълзя прашен облак. Експлозията на последния заряд бе изчислена така, че да предизвика свличане на земя от ниския хълм над мината — лавина от камъни, пясък и прах.
Джак се обърна и затича към къщата.
Ако бе имал време да погледне назад, щеше да види как прашният облак бързо се сляга. След секунди единственото, което остана, бе могила — обикновен нисък хълм, покрит с камъни и пясък, с нищо неразличаващ се от десетките като него наоколо.
Скай Монстър прелетя покрай него с един пикап — караше бясно на юг към хангара.
Парашутите продължаваха да се сипят от небето — някои вече бяха съвсем ниско над земята. Бяха буквално стотици. Под куполите на повечето съвсем ясно се виждаха въоръжени мъже, но имаше и по-големи — за джипове и камиони.
— Дево Марийо… — прошепна Джак.
Зоуи тъкмо дърпаше Лили и Алби през задната врата.
— Взе ли кодовите книги? — извика Джак.
— У Лили са!
— Към обора! — Той им махна да тичат натам.
Затичаха заедно — двама възрастни и две деца. Хор летеше над тях.
Алби видя пистолетите на Уест и насмалко не се спъна.
— Спокойно, момче — викна Джак. — На нас тези неща ни се случват доста често.
Джак почти натика децата и Зоуи в обора и се обърна да хукне след пикапа на Скай Монстър, който се носеше на юг, като оставяше след себе си прашен облак…
И този момент един напълно екипиран китайски десантчик се приземи между него и пикапа, ловко се претърколи, освободи се от ремъците на парашута и вдигна автомата си.
И затича право към къщата.
Последва го друг. След това трети…
Уест преглътна. Бяха отрязани от Скай Монстър.
— По дяволите, по дяволите…
Хвърли се обратно в обора. Вече над стотина десантчици кацаха от всички страни на фермата му.
Източният път
След броени секунди вратите на обора се разтворил ха с трясък и две компактни многоколесни машина излетяха отвътре като изстреляни.
Изглеждаха като извадени от филмите за „Лудия Макс“.
Бяха модифицирани високопроходими коли на „Лонглайн“ — олекотени двуместни бъгита за придвижване по дюни, с масивни гуми за всъдеход, Y-образно окачване с висока устойчивост и издължени корпуси.
Джак и Алби бяха в първото бъги, Зоуи и Лили — във второто.
— Скай Монстър! — извика в микрофона на гърлото си Джак. — Отрязани сме от теб! Ще се срещнем на шосето! Тръгваме по източния път и ще пресечем реката.
— Разбрано — отговори Скай Монстър. — Шосето.
— Джак — обади се Зоуи. — Кои са тези и как, по дяволите, са ни намерили?
— Не знам — каза Джак. — Наистина нямам представа. Но Магьосника е знаел, че идват. Изпрати ми предупреждение и…
В същия момент дъжд от куршуми проряза линия в черния път пред колата на Джак. Той рязко завъртя волана и мина през облака прах.
Обстрелваха ги от голям всъдеход, който с гръм и трясък се носеше през равната пустиня северно от тях.
Машината бе триосна, бронетранспортьор WZ–551, построен от китайската корпорация „Северна индустрия“ за китайската народна армия. Имаше тежка броня и френска оръдейна кула „Драгар“ и приличаше на кутия с плосък нос. Оръдейната кула бе оборудвана със застрашително изглеждащо 25-милиметрово оръдие и 7,62-милиметрова коаксиална картечница.
И това бе само един от многото бронетранспортьори, които се задаваха от север. Джак преброи седем… не, девет… машини зад първата, в добавка към няколко по-малки превозни средства — джипове и камиони, — всичките натъпкани до максимум с въоръжени войници.