Шестте свещени камъка

Джак бе изтръгнат от замислеността си от малка кафява топка, която се стрелна от небето право към него.

Беше птица, кръжала допреди малко грациозно високо в прашната синева с широко разперени криле. Това бе Хор — неговият ловен сокол и верен спътник. Птичата кацна на перилата до него и изписка. Гледаше на изток.

Уест погледна натам и видя в небето няколко летящи във формация черни точки.

На 500 километра оттук, в околностите на крайбрежния град Уиндъм, военните веднъж на две години провеждаха съвместно с американците учението „Бумеранг“. Беше всеобхватно мероприятие и включваше всички родове войски на двете страни: флота, пехота и въздушни сили.

Тази година обаче в „Бумеранг“ имаше една особеност — за първи път участваха и китайците. Не че някой хранеше особени илюзии. Под егидата на неутрална Австралия (която поддържаше с Китай значителни търговски връзки, а с американците дългогодишно военно сътрудничество) Китай и Америка — „двете най-яки момчета в квартала“ — искаха да оценят взаимно потенциала си. Първоначално американците бяха отхвърлили китайското участие, но на свой ред китайците бяха упражнили върху Австралия значителен търговски натиск да се включат и на свой ред австралийците бяха измолили американците да се съгласят.

„Какъв късмет — мислеше си Джак, — че всичко това вече не ме засяга“.

Хвърли поглед към Лили и Алби, които лудуваха пред обора — ровеха с крака, за да видят кой ще вдигне повече прах. В този момент се обади компютърът му в кухнята.