Народът на моретата
- Автор: Гримо Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Народът на моретата». Краткое содержание книги:
На безименните ще се противопоставят скитниците, на патрициите-технократи — простосмъртните, било то учени и изследователи или обикновено труженици. Ще започнат борбата в глъбините на Ветовния океан, към който човекът ще обърне взор, след като всички останали ресурси на Земята бъдат изчерпани или по-точно безжалостно унищожени. Под спокойните сини води в гигантския подводен град-завод ще започне дълга, упорита, нестихваща битка между подтисници и подтиснати в името на изконната свобода и социална справедливост. Рано или късно градът-държава „Обновление“ ще обнови Земята.
Такава е в общи линии авторовата теза, развита в произведението. Тя има достойнството, че е превъзмогнала така разпространената в западната научнофантастична литература апокалиптично виждане на технократическата цивилизация, без същевременно да премълчава нито едно от произтичащите от нея тревожни последици за човека като обществено поведение и индивидуална психика. Посланието на автора е недвусмислено: бъдещето на човечеството ще бъде спасено със свобода и равенство. Само тогава, като в този чуден град на обновлението, науката и техническият прогрес ще бъдат в служба на човека, а не само по-усъвършенствувани оръдия за неговото подтискане и експолатиране. Макар и лишено от точен политически подтекст и предпочело по-отвлечените категории на добро и зло, това виждане само по себе си е вече светло, плодоносно зрънце във футуристичния песимизъм на консумативното общество и се приближава малко или много до диалектическия ключ на всеки социален механизъм. А и оттам погледът в идното търси и предлага по своему истината за настоящето, разкъсвано в много страни по света от същите класови противоречия.
Предназначен за по-младата читателска публика, романът „Народът на моретата“ се отличава с необходимото раздвижено и занимателно водене на сюжетната линия и с по-опростена психологическа индивидуализация на героите: Ксуан и ЦИла са олицетворение на независимия дух и човешката солидарност, техният безименен другар претърпява необходимата метаморфоза, за да прозре истината на света, бързо и безвъзвратно, но нито едно от трите главни действуващи лица не е лишено от „плът и кръв“. В този ред на мисли е редно да се отбележи, че произведението е получило една от авторитетните награди за младежка литература. Което не означава, че то не би могло да достави удоволствие и на възрастния читател не само като отмора, но и като един оптимистичен полъх, идващ от бъдещето.
Промъквайки се през прекрасни цветарници, партери и величествени фонтани, се появи нещастният маршрутен глисер на хотел В-23. Спря до една стена и някакво младо момиче, което явно не знаеше какво да прави, слезе от него. Почти веднага след това една голяма бръмчаща машина от Службата за безопасност кацна в градината; четирима цивилни мъже скочиха на земята. Девойката побягна.
В един миг патрицият разбра трагедията… Пристъпи три крачки в алеята и прегради пътя на бегълката, хвана я за ръка с едно заповедническо „шшшшт!“ и потъна в лабиринта на салоните… Смаяните полицаи спряха след тях. Единият повика центъра по личния си радиотелефон… Тръгнаха към къщата.
700-01-0003-S0042-ВУ се провираше през тълпата от гости, с Цила под ръка, раздавайки усмивки наляво и надясно. От време на време скришом я поглеждаше.
"Никога не съм виждал толкова едра жена! Колкото мене е… Мургава, но, дявол да го вземе, не е толкова неприятно! Я виж… ръцете й са малко широки… прекалено едри! И дрехите й не й отиват! Къде се е видяло такова нещо?… Ясно, господи! Това е скитничка!
При това си откритие, вместо да се разтревожи, той почувствува голямо успокоение.
„Най-после да се случи нещо!“
Мозъкът му бързо заработи. Трезво прецени положението: тя няма изгледи да се отърве… а той рискуваше да се компрометира! Освен ако…
„Първо, не отивайте в малкия салон — там е брат ми! Би разпознал скитник и със затворени очи! След това се качете на терасата — възможно най-бързо!“
Цила не продумваше. Разбираше, че този мъж се опитва да я спаси. Последва го до вратата на един бърз асансьор.
— Надявам се, че сърцето ви е наред! — й каза младият патриций, докато натискаше един бутон в кабината.
Цила почувствува някаква внезапна тежест и неудържимо гадене… Кабината спираше вече. Повдигна й се, но струята чист въздух я успокои. Пред тях и под тях — осветен, изумителен — градът!
— Да не се бавим, ценна е всяка секунда!
Той я повлече към средата на терасата. Цила щеше да заплаче от радост при вида на малката космическа совалка, закрепена на стоманен стапел.
Помогна й да влезе в дългата метална пура с меки отблясъци, и я настани удобно в задния фотьойл. Малко след туй Цила го чу да казва:
— Добър ден. Тук е 700-01-0003-S0042-ВУ. Искам разрешение да напусна купола с частна космическа совалка.
— Разрешено ви е, екселенц. Можете да минете по канал К9 вертикално от вас, след двадесет и шест секунди!
Гръмотевичният тътен на маневрените реактори, леко сътресение… Минаха няколко минути и младият патриций се обърна към Цила:
— Е, излязохме. Къде трябва да ви оставя в пустинята?
Цила се изчерви.
— Досетихте се!
— Не е трудно!
— Защо ми помогнахте?
— По най-различни противоречиви причини… Например, защото имате хубави огнени очи и лоши, ужасно груби ръце!
— Не разбирам…
— Няма значение! Да приемем тогава, че аз скучая, а вие сте хубава… С красота, различна от красотата в моя свят. Къде да ви оставя? Погледнете през илюминатора…
Цила се подчини, но веднага затвори очи — зави й се свят. Виждаше се половината земя!
— Никога не бих се ориентирала!
— Как влязохте в града?
— Три дни яздих на север, след като напуснах племето. Около триста и петдесет километра. На запад от лагера ни имаше големи блата на тридесет дни езда… Това е.
— Ето една задача за електронноизчислителната машина!
Чрез радиовръзка той се зае да пресмята с помощта на гигантски електронен мозък. Най на края успя да програмира приземяването на кораба. Започна спускането. Бяха досами пустинята, когато видеофонът прогърмя.
Той изключи картината, но остави на говор.
— Кораб 700-01-0003-S0042-ВУ! Свържете се незабавно със Службата за безопасност!
— Много съм зает. Лека нощ! — И прекъсна.
ЕДИН МЪРТЪВ БЕЗИМЕН
Връщането стана по-бавно. Имаше доста голямо движение от космически совалки над града, тъй като някакъв космически кораб току-що бе влязъл в земна орбита. А за кацане на големите междупланетни транспортни кораби не можеше и дума да става! Необходимият разход на енергия за едно излитане или приземяване би бил такъв, че и всичките настоящи ресурси на системата не биха стигнали! Освен това формата им не отговаряше на нито един от законите на аеродинамиката и не биха издържали при влизане в атмосферата…
Многобройните пътници в космоса, туристи, делови хора или изследвачи на земните пластове, все бързаха да се върнат при удобствата на града.
От космическия и въздушен координационен център го накараха да направи широк завой над пустинята и океан А. Младият патриций мълчаливо се подчини.