Народът на моретата
- Автор: Гримо Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Народът на моретата». Краткое содержание книги:
На безименните ще се противопоставят скитниците, на патрициите-технократи — простосмъртните, било то учени и изследователи или обикновено труженици. Ще започнат борбата в глъбините на Ветовния океан, към който човекът ще обърне взор, след като всички останали ресурси на Земята бъдат изчерпани или по-точно безжалостно унищожени. Под спокойните сини води в гигантския подводен град-завод ще започне дълга, упорита, нестихваща битка между подтисници и подтиснати в името на изконната свобода и социална справедливост. Рано или късно градът-държава „Обновление“ ще обнови Земята.
Такава е в общи линии авторовата теза, развита в произведението. Тя има достойнството, че е превъзмогнала така разпространената в западната научнофантастична литература апокалиптично виждане на технократическата цивилизация, без същевременно да премълчава нито едно от произтичащите от нея тревожни последици за човека като обществено поведение и индивидуална психика. Посланието на автора е недвусмислено: бъдещето на човечеството ще бъде спасено със свобода и равенство. Само тогава, като в този чуден град на обновлението, науката и техническият прогрес ще бъдат в служба на човека, а не само по-усъвършенствувани оръдия за неговото подтискане и експолатиране. Макар и лишено от точен политически подтекст и предпочело по-отвлечените категории на добро и зло, това виждане само по себе си е вече светло, плодоносно зрънце във футуристичния песимизъм на консумативното общество и се приближава малко или много до диалектическия ключ на всеки социален механизъм. А и оттам погледът в идното търси и предлага по своему истината за настоящето, разкъсвано в много страни по света от същите класови противоречия.
Предназначен за по-младата читателска публика, романът „Народът на моретата“ се отличава с необходимото раздвижено и занимателно водене на сюжетната линия и с по-опростена психологическа индивидуализация на героите: Ксуан и ЦИла са олицетворение на независимия дух и човешката солидарност, техният безименен другар претърпява необходимата метаморфоза, за да прозре истината на света, бързо и безвъзвратно, но нито едно от трите главни действуващи лица не е лишено от „плът и кръв“. В този ред на мисли е редно да се отбележи, че произведението е получило една от авторитетните награди за младежка литература. Което не означава, че то не би могло да достави удоволствие и на възрастния читател не само като отмора, но и като един оптимистичен полъх, идващ от бъдещето.
Имаше фини позлатени сандали. Градските ботуши й стискаха и Цила побърза да ги събуе. Със сандалите щеше да й олекне! Тя ги нахлузи и огледа краката си. Не остана очарована: пред очите й бяха фините бледи нозе с изпилени и лакирани нокти на жената, която беше заловила. Нейните — възлести, широки, с разперени пръсти — принадлежаха на момиче от пустинята и веднага я издаваха! Докато гледаше краката си, Цила си спомни, че безименните мият тялото си много по-често от номадите, на които липсва вода, за да го сторят. Девойката стана с въздишка и се разсъблече, очаквайки със страх нови изпитания.
Банята се оказа лесна за манипулиране и без изненади. Това, което баща й бе инсталирал в чергилото, не бе по-различно… Като изключим честия недостиг на вода.
Цила нахлузи лека блестяща туника, обу фините ботушки, подреди косите си в шлем от гравирано сребро и реши, че е готова да се появи в града. Първо: да се смеси с безименните и да разбере къде са отведени скитниците.
На администратора Цила храбро заяви:
— Ще разгледам купола!
— Вашия глисер ли ще желаете, или предпочитате…
— Да, да! — побърза да го прекъсне девойката. — Предпочитам да вървя пеш!
Човекът я погледна с разширени от учудване очи, после смутено се засмя.
— Не разбрах шегата ви!
Цила се досети, че е направила груба грешка, и припряно отвърна:
— Разбира се, че искам глисер за разходка!
— Искате да кажете транспорт от хотела по определен маршрут?
— Точно така…
Това беше малка открита машина, програмирана за два маршрута — един дълъг и един къс, която, след като свърши обиколката, се завръща автоматично в хотела. Имаше километраж и опростено табло за ръчно управление. На пода — някакъв лост, чието предназначение убягваше на Цила… Тя предпочете дългия маршрут и потегли веднага, бързайки да се изплъзне от изненадания и леко недоверчив поглед на хотелския служител.
Градът я погълна незабавно. За щастие, машината знаеше пътя си; Цила можа да затвори очи, да се овладее и да запази хладнокръвие. Широк беше този свят! Но за разлика от пустинята, чиято широта означаваше свобода, тук гигантизмът я задушаваше. От земята до върха на огромните сгради имаше шестдесет нива, всяко от което си беше истински град с пътища, павилиони, градини, със свой собствен живот.
Но какъв град! Където и да се спре погледът — само тунели, високи стени, главозамайващи рампи, блестящи и твърди повърхнини, които и симетрично разположените квадрати зеленина не успяваха да смекчат. И тази вселена беше населена само с безброй машини — хвърчащи или плъзгащи се от едно ниво на друго. Никакви хора не се виждаха. Високо горе, много надалеч, светещият купол покриваше този свят, неизлечимо ограничен вътре в себе си.
Преди много векове куполите бяха построени, за да запазят градовете от атомните бомби. Непрестанно разрастващи се, градовете накрая се съединиха и малките куполи се сляха. Тези огромни агломерации тъй изчерпиха ресурсите на земното кълбо, че го превърнаха в пустиня. Но след като опасността от война отмина, куполите — вече градове във вечна пролет, ги изолираха завинаги от зноя и бурите на пустинята.
Машината на Цила се изкачваше непрестанно и като стигна високите нива, тя видя първите жилища на патрициите, потънали в зеленината на висящите градини, заобиколени с тераси, фонтани… Тогава Цила разбра, че тези хубави жилища и нейният хотел бяха близко само на картата. Едните се простираха величествено в горните, докато другият се губеше в долните нива. Когато навлезе в царството на господарите на този свят, девойката изтръпна в нова тревога… Там сигурно имаше сто пъти повече роботи — детективи, пазачи и полицаи, отколкото където и да било под куполите…
Синя сигнална лампичка запремигва. Чиновникът от Службата за безопасност се прозя дълго, после отвори преградката на пневматичната поща. Пак пакети и перфокарти! Той ги взе и ги постави в ЕИМ. Бели — за постоянните жители, розови — за гостите от женски, сини — за гостите от мъжки пол…
Натисна бутона…
„Колко досадно е всичко това! И все пак!… Все пак и за мен остава да правя нещо! За щастие, добрият ни стар купол не е на върха на прогреса!“
…Някакъв сигнал започна да трепти изведнъж в ЕИМ. Смаян, той измина няколкото крачки, които го деляха от джоба на отказите.
„Възможно ли е да става нещо?“
Една розова перфокарта току-що бе изхвърлена. Чиновникът бързо дешифрира самоличността на титулярката:
— Град и купол: 720. Сектор по местожителство: 12. Социална категория: 0331. Семеен индекс: U. Пореден номер в категорията: 0016. Женски пол: А. Омъжена: Z. Е! Кварталът й е най-малко на 800 километра оттук! Може да отседне в хотел, нали?