Отмъщение в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отмъщение в смъртта». Краткое содержание книги:
— Стори ми се, че току-що си излязъл от басейна.
— Ще вляза отново. — Той нежно докосна трапчинката на брадичката й. Забеляза, че любимата му се беше зачервила от бягането, а по челото й бяха избили капчици пот. — Не върша нищо противозаконно. — Хвана я за ръката и я поведе към залата с басейна, изпълнена с аромата на цветя.
Около изкуствената лагуна се издигаха палми, от чиито клони се виеха лиани. Наблизо се спускаха водопади и струите се разбиваха върху гладките камъни.
— Отивам да си взема банския костюм.
Рурк се усмихна и подръпна трикото й.
— Не ти е необходим. — Изящните му пръсти докоснаха гърдите й, тя повдигна вежди и попита:
— Какво си намислил?
— О, ще импровизирам. — Той обгърна лицето й с длани, целуна я и прошепна: — Обичам те, Ив.
— Зная. — Младата жена затвори очи и допря челото си до неговото. — Обаче още не мога да свикна.
След миг вече беше гола и се гмурна в тъмната вода. Няколко секунди остана под повърхността, внезапно водата се оцвети в светлосиньо. Тя неволно се усмихна — съпругът й предугаждаше всичките й желания и настроения. Преплува двайсет дължини, сетне се преобърна по гръб. Протегна ръка и Рурк я сграбчи. Тя промърмори:
— Чувствам се някак отпусната и вероятно не ще мога да се съпротивлявам, ако някой извратен тип реши да се възползва от безпомощното ми състояние.
— Точно това се иска. — Рурк я сграбчи през кръста и я обърна с лице към себе си.
Ив повтори думите му и обви бедра около него, за да се задържи на повърхността.
Когато усети устните му върху своите, напрежението я напусна. Почувства се отпочинала, освежена и внезапно пожела съпруга си. Протегна ръка и прокара пръсти през косата му, която напомняше мокра коприна. Усещаше допира на мускулестото му тяло и за кой ли път си помисли, че двамата са създадени един за друг. Едва не замърка от удоволствие, щом почувства ръцете му върху себе си.
Гмурна се под водата и повлече Рурк в невероятната синева. Той докосна с устни гърдата й и Ив потръпна от невероятното удоволствие и от смайващото откритие, че не може да си поеме дъх. Сетне опитните му пръсти проникнаха в нея; след миг прозрачният свят около нея сякаш се взриви и тя сляпо се устреми към повърхността. Пое си въздух с пълни гърди, но внезапно възкликна, когато почувства устните на Рурк върху най-интимната част от тялото си.
Незнайно по какъв начин съпругът й беше разбрал, че тя отчаяно се нуждае да се почувства безпомощна и изцяло във властта му. Интуицията му непрекъснато я изненадваше и оставаше за нея неразгадана тайна.
Ив отпусна глава на ръба на басейна и позволи на удоволствието да я погълне.
Бавно устните му се плъзнаха нагоре, по корема и по гърдите й, и докоснаха гърлото й, където пулсът й туптеше под нежната кожа.
— Питам се как успяваш да издържиш толкова дълго под водата — задъхано прошепна тя, сетне застена когато Рурк бавно проникна в нея.
Той не откъсваше очи от лицето й, от поруменелите й страни и от очите й, потъмнели от страст. Сърцето му затуптя още по-лудо, когато съзря как устните й, обикновено присвити в упорство, сега потръпваха в очакване да се слеят с неговите.
Целуна я леко и започна да се движи ритмично, което доведе и двамата почти до лудост, като непрекъснато шепнеше:
— Хайде, отпусни се.
Проницателните й очи се замъглиха, тя си пое въздух сетне издаде звук, подобен на сподавено ридание. Кръвта на Рурк кипеше, ала той продължаваше да се движи бавно, докато Ив престана да стене и извика името му.
Едва тогава се отдаде на върховното удоволствие.
Ив го сграбчи за раменете и задъхано прошепна:
— Не ме пускай, защото ще потъна като камък.
Той леко се усмихна и я целуна по шията.
— Същото се отнася и за мен. Знаеш ли, няма да е зле по-често да ставаш рано.
— Страхувам се, че страстта ще ни погуби. Преди малко можехме да се удавим.
Рурк вдъхна аромата на кожата й и шеговито отвърна:
— Опасността още не е преминала.
— Мислиш ли, че ще успеем да се доберем до стъпалата?
— Разбира се, стига да не бързаш.
Олюлявайки се, двамата се изкачиха по каменните стъпала.
— Чаша кафе ще ни дойде добре — промълви Ив и отиде да вземе две хавлии.
Когато се върна, Рурк вече беше програмирал автоготвача за две чаши силно кафе. Слънцето беше изгряло и обагряше в златисто прозореца в дъното на залата.
— Гладна ли си?
Тя отпи от кафето и премрежи очи от удоволствие. Сетне отговори:
— Гладна съм като вълк. Но първо искам да взема душ.
— Тогава да се качим в спалнята.
Ив застана под душа без да оставя чашата си. Когато Рурк също влезе в кабината, побърза да го предупреди: