Греховете на светците
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Греховете на светците». Краткое содержание книги:
Пригответе се за шеметно пътуване по умелите обрати на сюжета, запазена марка на Сидни Шелдън.
Директорът мрачно из кабинета си. Кемал седеше в ъгъла.
— Добро утро, госпожице Евънс. Заповядайте, седнете.
Тя хвърли поглед към момчето и седна. Хенри взе от бюрото си голям кухненски нож.
— Един от учителите на Кемал открил това в него.
Дейна се завъртя и бясно го изгледа.
— Защо? — гневно попита тя. — Защо си го донесъл в училище?
Кемал се намуси.
— Защото нямам пистолет.
— Кемал!
Дейна се обърна към директора.
— Може ли да поговоря с вас насаме, господин Хенри?
— Да. — Той се обърна към момчето. — Почакай в коридора, Кемал.
Момчето се изправи, хвърли последен поглед към ножа и излезе.
— Господин Хенри — започна Дейна — Кемал е на дванайсет години. През повечето от тях той е заспивал с грохота на бомбени експлозии, същите бомби, които са убили майка му, баща му и сестра му. Една от тях е откъснала ръката му. Когато го открих в Сараево, той живееше в кашон на изоставен паркинг. Там имаше стотици бездомни деца, които живееха като животни. — Тя се опита да се овладее. — Бомбардировките свършиха, но децата все още са бездомни и безпомощни. Те могат да се защитят от враговете си само с нож, камък или пистолет. — Дейна затвори очи за миг и дълбоко си пое дъх. — Тези деца се страхуват. Кемал също се страхува, но е добро момче. Просто трябва да осъзнае, че тук е в безопасност. Че никой от нас не му е враг. Обещавам ви, че това няма да се повтори.
Последва дълго мълчание.
— Ако някога ми потрябва адвокат, госпожице Евънс — накрая каза Томас Хенри, — бих искал вие да ме защитавате.
Тя облекчено се усмихна.
— Обещавам.
Директорът въздъхна.
— Добре. Поговорете с Кемал. Ако още веднъж направи нещо такова, боя се, че ще трябва да…
— Ще поговоря с него. Благодаря ви, господин Хенри.
Кемал я чакаше в коридора.
— Да си вървим — лаконично каза Дейна.
— Ножът при него ли остана?
Тя не си направи труд да му отговори.
— Извинявай, Дейна — рече Кемал по пътя.
— Е, засега решиха да не те изхвърлят от училище. Виж, Кемал…
— Добре. Повече няма да нося ножове.
Когато се прибраха, Дейна каза:
— Трябва да се върна в студиото. Детегледачката ще пристигне всеки момент. Довечера ще трябва хубавичко да си поприказваме.
След края на вечерната емисия Джеф се обърна към Дейна и каза:
— Изглеждаш притеснена, скъпа.
— Така е. Заради Кемал. Не знам какво да правя с него, Джеф. Днес пак ме вика директорът. Освен това напуснаха още две икономки.
— Той е страхотно хлапе. Просто има нужда от време да загрее.
— Възможно е. Джеф?
— Да?
— Надявам се, че не съм допуснала ужасна грешка, като го доведох тук.
Кемал я чакаше.
— Седни — каза тя. — Трябва да поговорим. Крайно време е да започнеш да се подчиняваш на правилата и да престанеш със сбиванията в училище. Знам, че другите момчета те тормозят, но все някога трябва да се разбереш с тях. Ако продължиш да се биеш, господин Хенри ще те изхвърли от училище.
— Не ми пука.
— На мен обаче ми пука. Искам да имаш бъдеще, което не е възможно без образование. Господин Хенри прави компромис, но…
— Майната му.
— Кемал! — Дейна импулсивно го зашлеви през лицето.
И мигновено съжали. Кемал я зяпна смаяно, скочи, избяга в кабинета и затръшна вратата.
Телефонът иззвъня. Дейна вдигна слушалката. Обаждаше се Джеф.
— Дейна…
— Скъпи, аз… аз… в момента не мога да разговарям. Прекалено съм разстроена.
— Какво се е случило?
— Кемал. Невъзможен е!
— Дейна…
— Да?
— Постави се на негово място.
— Какво?
— Помисли. Обичам те. Ще ти се обадя по-късно.
„Да се поставя на негово място ли? Това е глупаво — каза си Дейна. — Откъде мога да зная какво изпитва Кемал? Аз не съм дванайсетгодишно сираче с една ръка, преживяло всички ужаси на войната.“ Тя стана, отиде в спалнята и отвори вратата на гардероба. Преди да пристигне Кемал, Джеф често оставаше да спи в апартамента, затова част от дрехите му бяха тук: панталони, ризи и вратовръзки, пуловер и спортно сако.
Дейна извади някои от тях и ги остави на леглото. Съблече се, взе гащетата на Джеф и започна да ги обува с лявата си ръка. Изгуби равновесие и падна. Трябваха й още два опита, за да успее. После взе една от ризите и се опита да я облече отново само с една ръка. Отне й цели три минути. Наложи се да седне на леглото, за да обуе панталона. Едва успя да вдигне ципа. Пуловерът й отне още две минути.
Седна да си поеме дъх. Ето какво преживяваше Кемал всяка сутрин. И това беше само началото. Трябваше да се къпе, да си мие зъбите и да се реши. Ами миналото му? Ужасите на войната, смъртта на родителите му, сестра му и приятелите му…