Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
Лея се намръщи:
— Толкова дълго ли?
Помощничката й вдигна рамене и с обичайната липса на тактичност отбеляза:
— Много бяхте заета, за да забележите.
— Разкажи ми — сухо заповяда принцесата. — Не знам нищо, дори не се сещам какво може да бъде. Той е казал на Трипио, че му липсва Бен Кеноби, но според мен това не е всичко.
— Може би има нещо общо с бременността ви — предположи Уинтър. — Той разбра за нея точно преди девет седмици.
— Да, знам — съгласи се Лея. — Но по същото време Мон Мотма и адмирал Акбар настояха да пренесем седалището на правителството тук, на Корускант. Тогава получихме и първите сведения от пограничните райони за тайнствения тактически гений, поел командването на императорската флота — тя отчаяно протегна ръце: — Коя е причината за тревогите му според теб?
— Може би трябва да почакате, докато се почувства готов да говори с вас — замислено отвърна Уинтър. — Сигурно капитан Соло, след като се върне, ще успее да го извади от унилото му настроение.
Лея сви юмруци, обля я гневно усещане за самота. Хан бе заминал на поредната си глупава дипломатическа мисия и я бе оставил съвсем сама.
Гневът отмина, заменен от чувство за вина. Хан бе далеч, но дори и когато бе тук, имаше дни, в които едва намираха време да се видят. Все по-голяма и по-голяма част от времето й отиваше в огромната задача по изграждане на новото управление, понякога дори нямаше време да седне да обядва, а какво оставаше да се види със съпруга си.
Но това е мое задължение, напомни си твърдо, за съжаление само тя можеше да го изпълни. От заседаващите в съвета на Съюза единствено Лея имаше зад гърба си продължителна подготовка за теорията и практическите аспекти на политиката. Беше израснала в кралския палат в Алдеран, учейки от втория си баща как се управлява звездна система, и се бе справила толкова добре, че още преди да навърши пълнолетие, го представяше в имперския сенат. Без нейния опит процесът по изграждане на ново гражданско управление щеше да се провали при първите стъпки от развитието на Новата република. Още няколко месеца, само няколко месеца и тя щеше да има възможност да се отдръпне малко от обществените си задачи. И тогава щеше да се посвети изцяло на Хан.
Чувството за вина отслабна. Но самотността остана.
— Може би — прошепна тя. — А дотогава ще е по-добре да поспим малко. Утре ни чака тежък ден.
Уинтър вдигна вежди:
— Да не би някога да сме имали спокоен ден? — попита тя, имитирайки суховатия тон на Лея отпреди малко.
— Е, стига — смъмри я шеговито принцесата. — Твърде млада си, за да станеш циник. Бягай си в леглото!
— Сигурна ли сте, че не искате преди това да ви донеса нещо?
— Сигурна съм. Лягай си.
— Добре тогава. Лека нощ, ваше височество.
Тя излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Лея се пъхна под завивките, опита се, доколкото беше възможно, да подреди одеялата и възглавниците така, че да й е удобно. Лека нощ и на вас, прошепна тя на близнаците и отново погали с ръка корема си. Хан на няколко пъти бе подхвърлял, че човек трябва да е доста луд, за да говори с корема си. Но тя подозираше, че съпругът й тайно вярва, че всеки е леко смахнат. Ужасно й липсваше. Присегна се с въздишка към нощното шкафче и изгаси лампата. Най-накрая заспа.
В другия край на галактиката Хан Соло отпи внимателно от чашата си и хвърли поглед към претендиращия за организираност хаос наоколо. „Нали всичко това остана зад гърба ни“, отново изплуваха познатите думи в главата му.
Въпреки това беше хубаво да знае, че в изцяло преобръщащата се галактика има неща, които никога нямаше да се променят. Групата, която свиреше в ъгъла, беше друга, тапицираните кресла в сепарето бяха далеч по-неудобни, но иначе кръчмата на Мос Айсли изглеждаше точно както когато за пръв път срещна Люк Скайуокър и Оби уан Кеноби. Струваше му се, че беше преди стотици години. Чубака изръмжа тихо до него.
— Не се притеснявай, ще дойде — каза му Хан. — Нали го знаеш Дравис, едва ли му се е случвало някога да пристигне навреме.
Бавно огледа тълпата. Трябваше да признае, че още нещо е различно в кръчмата: не се виждаше нито един от контрабандистите, които навремето се събираха тук. Който и да бе оглавил останките от организацията на Джаба, явно бе преместил централата си от Татуин. Отбеляза си да попита за това Дравис и се извърна към задния изход.
Все още зяпаше натам, когато над масата падна нечия сянка.
— Здрасти, Соло — прозвуча насмешлив поздрав. Хан преброи внимателно до три и се обърна с лице към новодошлия.
— Здрасти, Дравис — кимна той. — Не сме се виждали от доста време. Сядай.