Юбик

Нисичък и пухкав, като възголяма тухла, облечен в неизменното си вълнено пончо, оранжева филцова шапка, шарени ски чорапи и мокасини, той се приближи към Джо Чип, излъчващ самодоволство с всяка молекула на тялото си — открил бе нещо ценно и сега възнамеряваше да извлече колкото се може по-голяма полза от този факт. — Пат, пред теб е най-големият електрически специалист по изследване на екстрасенсните прояви.

Момичето кимна хладно на Джо Чип.

— Вие самият ли сте електрически? Или вашите изследвания?

— Както се случи — отвърна Джо. Усещаше по-ясно от всякога вонята на собствения си апартамент, излъчвана от безчислените, отдавна забравени боклуци. Не се съмняваше, че и Пат я усеща. — Седнете — покани я объркано той. — Ще ви направя по чашка оригинално кафе.

— Какъв лукс — рече Пат и приседна на масата, придръпвайки рефлексивно отрязъка от сутрешния вестник. — Нима можете да си позволите оригинално кафе, мистър Чип?

— Джо получава страшно много — намеси се Ашууд. — Фирмата едва ли би се справила без него — той протегна ръка и измъкна една цигара от лежащия на масата пакет.

— Върни я обратно — сопна се Джо. — На привършване съм с цигарите, а последните си пари дадох за кафето.

— Аз пък платих на вратата — възропта Ашууд. Той предложи пакета на момичето. — Джо само се преструва, не му обръщай внимание. Виж например как изглежда това място. Прави се на прекалено зает, нали всички гении са живели в бъркотия. Къде са ти приборите за изследване, Джо? Губим време.

— Доста странно сте облечена — рече Джо на момичето.

— Работя по поддръжката на подземните видеофонни линии в един кибуц на Топека — обясни тя. — В нашия кибуц само на жените е позволена да се занимават с физическа работа. Затова и се заселих там, а не в кибуца на Уичита Фолз — в очите й блесна гордост.

— Татуировката на ръката ви — на еврейски ли е?

— На латински — на лицето й се изписа изненада. — Никога не съм виждала по-мръсно жилище. Нямате ли чистачка?

— Така е с големите специалисти — нямат време за глупости — подвикна раздразнено Ашууд. — Слушай, Чип, родителите й работят при Рей Холис. Ако научат, че е тук, ще й направят фронтална лоботомия.

— Те знаят ли, че притежавате неутрализираща дарба — попита Джо момичето.

— Не — тя поклати глава. — Аз самата не знаех, докато не ми го съобщи един от вашите разузнавачи в кибуца. Може и да е вярно — тя сви рамене. — Той твърдеше, че разполагате с прибори, за да го докажете обективно.

— И как ще се почувствате, — запита я Джо, — ако се окаже, че наистина имате подобна дарба?

— Но аз не усещам нищо — възпротиви се Пат. — Нищо не умея да правя — не мога да премествам обекти, да превръщам камъни в хляб, да раждам без да зачена или да преустановявам болестните процеси у хората. Нито пък да чета мисли, да гледам в бъдещето — не мога нито едно от тези неща. Единственото, което умея, е да неутрализирам способностите на другите. И това ми се струва… безсмислено.