Юбик
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юбик». Краткое содержание книги:
1. В класациите на западноевропейските страни, където са най-интелигентните фенове на жанра, Филип Дик много често изпреварва по популярност тройката Хайнлайн — Азимов — Кларк. Той обаче си е американец.
2. Женил се е точно пет пъти.
3. Имал е сериозни проблеми с наркотиците, което се отразява и върху избора му на любими теми за писане — привидните светове и измамните реалности.
4. В класацията на Д. Прингъл „100-те най-добри англоезични фантастични романа за 1948-1984“ само той е включен с цели шест заглавия.
5. Единствената си неуспешна книга е написал в съавторство с Роджър Зелазни.
6. Носител е на наградата „Хюго“ за роман. Влиянието му върху редица от най-новото поколение е безспорно и труднооценимо по своето значение.
7. Когато умира през 1982 година го погребват до неговата сестра-близнак, починала при раждането.
След смъртта му е учредена наградата „Филип Дик“. Един от първите й носители е Майкъл Бишоп за романа „Филип Дик е мъртъв, уви!“
Филип К. Дик
Юбик
1
Приятели, време е за почистване и ние ви предлагаме на половин цена нашия безшумен електрически Юбик. Направо без пари. Но не забравяйте, приятели, използвайте нашия Юбик винаги според указанията.
В три и половина сутринта на 5 юни 1992 година най-добрият телепат в Слънчевата система изчезна от картата в офиса на „Рунсайтър асошиейтс“ в Ню Йорк. Започнаха да звънят видеофони. През последните няколко седмици организацията на Рунсайтър бе изгубила дирите на твърде много от пси-специалистите на Холис и с този случай чашата преля.
— Мистър Рунсайтър? Извинете че ви безпокоя — дежурният техник от нощната смяна в картографската се покашля нервно, без да откъсва поглед от изплувалата на видеоекрана едра глава на Глен Рунсайтър. — Получихме сведението от един от нашите неутрализатори. Само за момент — той се зарови в купчината съобщения от записващия автомат. — Съобщението е изпратено от мис Дорн, която, може би си спомняте, го проследи до Грийн Ривър, Юта, където…
Рунсайтър го прекъсна сънено.
— Кого? Не мога да помня постоянно кой от нашите неутрализатори кого от ясновидците или телепатите следва — той приглади с ръка посивелите си къдрици. — Накратко, кой от хората на Холис е изчезнал този път?
— С. Доул Мелипоун — отвърна техникът.
— Какво? Мелипоун е изчезнал? Да не се майтапиш?
— Не се майтапя — увери го техникът. — Еди Дорн и още двама неутрализатори са го проследили до един мотел на име „Оковите на еротичното полиморфно усещане“ — шейсет етажна подземна сграда, където се забавляват бизнесмени и проститутки. Еди и колегите й не смятат че е тръгнал на операция, но въпреки това, за да се подсигурим изпратихме един от нашите телепати — Дж. Дж. Ашууд. Той открил заглушаващо поле около мозъка на Мелипоун и тъй като с това възможностите му се изчерпвали, отправил се към Топека, Канзас, където в момента работи по друга задача.
Вече съвсем буден, Рунсайтър запали цигара и подпря замислено брадичка.
— Сигурен ли си, че телепатът е бил именно Мелипоун? Защото никой не знае със сигурност как изглежда този тип, твърдят че ежемесечно променял чертите на лицето си. А какво е станало с неговото поле?
— Помолихме Джо Чип да посети района и да измери мощността и ширината на телепатичното поле в хотел „Оковите на еротичното полиморфно усещане“. Чип докладва, че в най-високите си стойности телепатичната аура достига до 68.2 единици — мощност, сред всички познати ни телепати достъпна единствено на Мелипоун. След това съобщение поставихме флагчето на Мелипоун върху този участък от картата. А сега… сега го няма.
— Погледнахте ли да не е паднало на пода? Зад картата?
— Изчезнало е електронно. Човекът, когото олицетворява, вече не се намира на Земята, нито пък на някоя от колониите.
— Ще трябва да се консултирам с моята починала съпруга — рече Рунсайтър.
— Нощ е. Всички мораториуми са затворени.
— Не и в Швейцария — отвърна с навъсена усмивка Рунсайтър, сякаш в гърлото му бе нахлул неприятен на вкус среднощен полъх. — Лека нощ — той затвори.
Като управител на „Мораториума на любимите събратя“, Херберт фон Фогелсанг естествено винаги идваше на работа преди подчинените си. Сградата все още се пробуждаше, а в приемната вече чакаше някакъв разтревожен чиновник с дебели непрозрачни очила, облечен в кожен блейзър и обут в жълти обувки със заострени върхове. В ръката си държеше попълнена входна разписка. Без съмнение бе дошъл тук за да се срещне с някой свой близък. А и днес бе Денят на възкресението — официален празник за всички полуживци и скоро тук щеше да се изсипе цяло стълпотворение.
— Да, сър? — посрещна го с вежлива усмивка Херберт. — Веднага ще приема поръчката ви.
— Търся една възрастна дама — поясни клиентът. — Около осемдесет годишна, дребничка, съсухрена. Баба ми.
— Ще ми отнеме само миг — Херберт пое към хангара с охладителните камери за да потърси номер 3054039-Б.
Намери камерата и прегледа доклада за състоянието. Според него на старицата й оставаха не повече от петнадесет дни полуживот. Не е много, помисли си той, докато включваше с автоматични движения преносимия протофазонен усилвател в прозрачния пластмасов капак на ковчега. След като съедини кабела, той включи захранването и прослуша честотата за да установи наличието на мозъчна активност.
От говорителя се чу едва доловим глас:
— …и тогава Тили си навехна глезена, а ние си мислехме, че никога няма да й мине. Такова глупаче беше, искаше веднага да стане и да тръгне…
Удовлетворен, той разедини кабела на усилвателя и нареди на един носач да откара 3054039-Б в стаята за срещи, където клиентът ще може да си побъбри с възрастната дама.