Скандална любов

Това време вече беше отминало. Херцогът не изпитваше и капчица мъка за своя безотговорен баща, когото смъртта бе застигнала в леглото — разбира се не леглото на съпругата му, — при това пиян до козирката. Най-гнусната подробност около смъртта му — това, че „любовницата“ се бе оказал един млад мъж, — беше грижливо укрита от сина му преди името на рода да бъде окончателно опетнено. Не че поведението на бащата бе тайна за някого. И по този въпрос херцогът не хранеше никакви илюзии. Сигурен бе, че всички са съвършено наясно що за човек е бил осмият херцог, точно както бяха наясно, че той самият е пълната му противоположност.

Баща му не бе пропускал лов или излет, бал или прием, като никога не си лягаше преди изгрев слънце и никога не ставаше преди обяд. Ейдриън бе на крака със зората и обикновено заспиваше още преди полунощ. Делата му изискваха постоянно внимание и често му се случваше да работи до късно вечер. Това не беше въпрос единствено на самодисциплина, а и на болезнената му амбиция, която със сигурност бе наследил от майчиния си род. Хората от семейство Де Уорън се славеха със своя остър търговски нюх, какъвто и самата вдовстваща херцогиня Клейбъроу притежаваше в изобилие. В началото, когато се зае с фамилните дела, херцогът бе работил рамо до рамо с майка си и бе останал изумен от начина, по който тя се беше справяла с имотите през последните две десетилетия — сама, без никаква помощ от своя съпруг.

Тази вечер беше раздразнен, защото вече бе късно, а сутринта му бе изцяло запълнена със задачи. Щеше да стане както обикновено — с изгрева на слънцето. Беше човешко същество, макар мнозина да не смятаха така, и ако не заспеше скоро, утре щеше да бъде изморен. А и вечерта не бе нищо повече от загуба на време и енергия.