Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
През зимата на същата година ненадейно му се обадили от посолството на Ирак. Д-р Бул би ли желал да посети Багдад като гост на страната?
Той, разбира се, нямал представа, че в средата на осемдесетте години Ирак станал свидетел на операция „Херметизация“ — енергично усилие от страна на САЩ да прекъснат всички доставки на оръжие за Иран. Тя бе проведена, след като подкрепяни от Иран фанатици от Хизбула нападнаха казармата на американските морски пехотинци в Бейрут и ги избиха.
Иракчаните извлекли полза от операция „Херметизация“ във войната си с Иран, но си направили извода, че един ден същото може да се случи и с тях. Оттогава Ирак взема решение да внася не оръжията, а когато това е възможно — технологии за тяхното производство. Бул бил преди всичко конструктор и затова се интересували от него.
Задачата за неговото привличане била възложена на Амир Саади — втория човек в Министерството на гражданската и военната промишленост, известно като МИМИ. Амир Саади, изискан космополит, дипломат и учен, който владеел английски, френски и немски, изработил великолепно Бул, когато през януари 1988-ма той пристигнал в Багдад.
Ирак, рекъл му той, се нуждаел от помощта на Бул, за да осъществи мечтата си да изпрати мирни спътници в Космоса. Египетските и бразилските учени, които работели по проекта, предложили първата степен да се състои от пет ракети Скъд, свързани в едно. Ирак бил закупил от Съветския съюз 900 бройки от въпросните ракети, но възникнали технически проблеми. Липсвал им достъп до суперкомпютър. Би ли могъл Бул да им помогне?
Бул обичал проблемите, те били смисълът на съществуването му. Нямал достъп до суперкомпютър, но самият той бил нещо като суперкомпютър на два крака. Освен това, ако Ирак действително държал да бъде първата арабска държава със спътник в Космоса, съществувал и друг начин… по-евтин и по-бърз от разработването на ракети от самото начало. Как по-точно, попитал го тогава иракчанинът и Бул му казал.
Само за три милиона долара той можел да създаде огромно оръдие, което да свърши същата работа. Програмата щяла да отнеме пет години. Можел да изпревари американците в Ливърмор. Истински триумф за арабите. Д-р Саади засиял. Щял да запознае своето правителство с идеята и най-горещо да я препоръча. А дали междувременно д-р Бул не би се занимал с иракската артилерия?
В края на едноседмичния си престой Бул вече приел да се занимае със свързването на петте ракети Скъд, образуващи първата степен на междуконтинентална или космическа ракета, да разработи две нови артилерийски единици за армията и да направи официално предложение за супероръдие, способно да изстреля полезен товар в околоземна орбита.
Както и в случая с Южна Африка, той не се и замислил за естеството на режима, на който ще служи. Негови приятели си направили труда да му кажат, че Саддам Хюсейн е човекът с най-окървавените ръце в Близкия изток. Но през 1988-ма хиляди реномирани компании и десетки правителства са се надпреварвали да работят с Ирак.
Бул се поддал на изкушението заради оръдието, неговото любимо оръдие, мечтата на живота му — най-сетне се намерил кой да го финансира, за да влезе и той в пантеона на учените.
През март 1988-ма Амир Саади изпратил в Брюксел един дипломат да разговаря с Бул. Да, казал конструкторът на оръдия, постигнал е напредък по техническите проблеми, свързани с първата степен на иракската ракета. Бил готов да им предостави решението, стига те да подпишат договор с неговата компания, отново наречена Корпорация за космически изследвания. Сделката била сключена. В Ирак разбирали, че неговото предложение да построи оръдие за три милиона долара е глупаво и повишили сумата на десет милиона, но поискали нещата да се ускорят.
Хванел ли се на работа, Бул работел със смайваща скорост. За един месец събрал екип от най-добрите специалисти на свободна практика, които били на разположение. Екипът, работещ по Супероръдието в Ирак, бил оглавен от британски конструктор на име Кристофър Коули. Бул нарекъл ракетната програма, която се базирала на Саад 16 в Северен Ирак, проект „Бърд“ (Птица). Работата по Супероръдието била наречена проект „Вавилон“.