Денят на Апокалипсиса
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Заловени са част от терористите… прекалено бързо… съмнително лесно.
В този миг борбата между бюрократите и бойците на „тихия фронт“ достига връхната си точка. Докато администрацията и президентът обсъждат дали акцията е успешна, Мич настоява за по-решителни мерки, с което си навлича гнева на политическия елит.
— Откъде взе това?
— Не ти трябва да знаеш — отвърна Рап невъзмутимо.
Кенеди повдигна въпросително едната си вежда.
— Така ли?
Мич продължи да настоява на своето. Знаеше, че тя ще го притисне, но за нейно собствено добро беше за предпочитане да я държи в неведение.
— Имай ми доверие, Айрини. По-добре е да не знаеш как съм се докопал до информацията.
Кенеди впери поглед в него и опита да отгатне откъде се е добрал до такива ценни данни. Имаше няколко възможности, до една предвещаващи големи неприятности.
— Сигурен ли си, че всичко е точно и вярно? — попита го тя.
— Да. Може да се каже, че е от извора.
Тя му вярваше, но искаше да се увери, че е обмислил добре всичко.
— Ако нещо се обърка, някои хора ще поискат обяснение… не само от медиите. Говорим за изявления пред конгреса, камери, високопоставени политици, съсипани кариери… виждал си го преди и знаеш.
— Да и не ме е страх. Затова няма да ти кажа откъде и как се сдобих с информацията. Ако ме призоват да свидетелствам, ще жертвам главата си като доблестен войник.
Кенеди знаеше, че Рап никога няма да натопи нея или президента, но знаеше също и че около него рано или късно винаги се вдига шум. Мич щеше да е яростен противник за всеки един конгресмен или сенатор, който се осмелеше да кръстоса сабя с него.
— Е… интересно как всичко съвпада във времето.
— Как така?
— В момента стават и някои други неща… — Тя направи кратка пауза. — Някои събития, за които съм загрижена.
— Има ли нещо общо с това?
Кенеди сви рамене.
— Не съм сигурна.
— Е, определено няма да разберем, ако си седим тук — прояви сарказма си Рап и посочи към папката. — Това е само началото. Дай ми зелена светлина и до седемдесет и два часа ще ти кажа какво замислят лошите.
Позната фраза от репертоара на главния съветник на директора по борбата с тероризма. Действие, екшън! Рап беше изкарал дванайсет изпълнени с драматизъм и опасности години като нелегален офицер без никакво прикритие. Беше действал в някои от най-негостоприемните места в Близкия Изток и Югозападна Азия. Въпреки че беше сравнително млад — на трийсет и четири, той се отличаваше с консервативно мислене и беше привърженик на решителните действия и поемането на рискове. В края на краищата до това се свеждаше и професията му — претеглянето на рискове и шансове за успех.
— Айрини, възможности като тази не се появяват всеки ден — настоя Рап.
— Знам.
— Тогава да го направим.
— А твоята роля каква ще е?
Разбираше накъде бие и отстъпи половин крачка назад.
— Всичко е написано в доклада.
— И преди съм чувала тези думи — изсумтя тя.
— Ще наблюдавам и контролирам акцията от високо. Единствено момчетата от оперативния отряд ще се забавляват. Аз ще бъда там само за да сме сигурни, че нещо няма да се обърка. И за да задам няколко конкретни въпроса, когато всичко свърши.
Кенеди кимна. Фактът, че Рап ще участва, до голяма степен успокояваше президента.
— А жена ти?
Мич за малко не си изпусна нервите. На езика му бе да отговори, че не е нейна работа, но се възпря навреме.
— Вчера отпътува за Уисконсин, отива на гости при родителите си.
— Знам, както знам и за обещанията, които й даде… и за тези, които даде на мен. — Тя прикова очи в него, за да няма недоразумения. — Значи се разбрахме, никакви каубойски изпълнения повече. Нали?
— Тъй вярно, госпожо — отвърна Рап с известно недоволство в гласа си.
Кенеди пренебрегна тона му. На възраст четирийсет и две години, тя беше само с осем години по-голяма от него. В думата „госпожо“ обаче бе вложен друг смисъл — звучеше като обръщение на подчинен към своя командир.
Е, време беше да се поеме риска. Директорът на ЦРУ стана и взе папката.
— Имаш одобрението ми. Тръгвай и, моля те, върни се невредим.
— А президента?
— Ще се погрижа за президента. Само гледай да не се отклоняваш много от плана и като свършиш, веднага си изнасяй задника оттам.
3
Ъгловият кабинет, към който се беше запътила, вероятно бе най-впечатляващият в цял Вашингтон. Дори по-впечатляващ от онзи, Овалния, намиращ се малко по-надолу по улицата. Високата и стройна блондинка мина покрай двама административни служители и охраната и влезе, без да иска разрешение. После затвори след себе си тежката дървена врата и приближи към огромното бюро на шефа си. Жената се държеше самоуверено и излъчваше целеустременост с цялото си поведение. Много добре знаеше какво иска и се ориентираше перфектно в обстановката.