Денят на Апокалипсиса
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Заловени са част от терористите… прекалено бързо… съмнително лесно.
В този миг борбата между бюрократите и бойците на „тихия фронт“ достига връхната си точка. Докато администрацията и президентът обсъждат дали акцията е успешна, Мич настоява за по-решителни мерки, с което си навлича гнева на политическия елит.
Президентът се намръщи.
— Каква е вероятността с всички тези сметки да оперират едни и същи хора?
— Малка, но можем да предположим, че там някъде има авторитетен финансов съветник, който предлага цялостна промяна на инвестиционните портфейли в момент, в който няма категорични показатели за наближаваща икономическа криза в Щатите. Нищо, което да оправдава подобни драстични действия. Моите хора ми казват, че е малко вероятно.
— Значи стигаме до извода, че четирима подозрителни инвеститори очакват американската икономика да понесе удар.
— Точно така. В допълнение открихме и група по-малки сметки, пак подозрителни, които постъпиха по подобен начин, но не толкова рязко.
Хейс се зачете в различните имена и страни на листа.
— Нещо друго?
— Да. Мич е попаднал на много ценна разузнавателна информация. — Кенеди извади от чантата си доклада, който Рап й беше дал само преди няколко часа. Тя го остави на стъклената масичка и го отвори, за да покаже листа с фотографиите на петима брадати мъже. — Знам, че сте виждал тези снимки и преди, но ще ви припомня, че те са в списъка на най-издирваните лица от ФБР. Според нас петимата представляват новото ръководство на „Ал Кайда“.
Айрини прелисти страницата и показа карта на границата между Афганистан и Пакистан.
— През последните шест месеца проследихме как някои от тези хора пътуват из планинския район на Пакистан. Преди две седмици двама от тях се срещнаха в Гулистан. — Кенеди посочи един от градовете на картата. — Оттам се придвижиха до малко селце на трийсетина километра на запад.
Тя обърна страницата и посочи сателитна фотография на село, състоящо се от стотина къщи. То беше разпростряно в подножието на планината. Към него се стигаше по един главен път, а от центъра тръгваха няколко, които обаче прекъсваха в околностите му. — Наблюдаваме селото денонощно от пет дни. Вчера тук пристигна ето този конвой.
Появи се ново изображение — осем пикапа и няколко джипа. Четири от пикапите бяха с монтирани отзад зенитни оръдия, а останалите — натоварени до един с тежко въоръжени мъже.
— Преди четири часа наш безпилотен разузнавателен самолет имаше късмет и направи добри снимки от височина дванайсет хиляди метра. Тези тримата, които слизат от камионите, според нас са Хасан Из-ал-Дин, Абдула Ахмед Абдула и Али Саед ал Хури.
Президентът взе черно-бялата фотография и се вгледа в трите лица, очертани с червени кръгове. Тези разузнавателни снимки винаги му се струваха неясни, но благодарение на цяла армия от аналитици и суперкомпютри картината ставаше по-отчетлива.
— Всички те са замесени в атентатите срещу Ню Йорк и Вашингтон — добави Кенеди.
— Сигурни ли сте, че са те?
— Мич имаше агент в района, който му каза за срещата.
Хейс остави фотографията и свали очилата си.
— Значи, предполагам, искаш от мен да се обадя на генерал Мушараф и да го накарам да прочисти това гнездо на пепелянки.
Кенеди поклати глава.
— Не, сър. Генерал Мушараф е добър човек, но в правителството му има прекалено много радикални фундаменталисти… особено горе, в районите, населявани от местните племена. Не можем да им доверим нещо толкова важно. Мич смята, че в мига, в който съобщим на пакистанците, терористите ще бъдат предупредени и ще се изпарят в планините.
Сега президентът разбра какво намеква тя и веднага стана по-предпазлив:
— Да не би да ми предлагаш да разрешим ситуацията, без да се обръщаме към пакистанците?
— Точно така, сър.
— И как ще се оправдавам пред Мушараф, ако той ми се обади да ме пита какво правят американски войници в неговата страна без разрешение?
— Надявам се да не се стигне до там, сър. Според Мич можем да проведем почти цялата операция незабелязано, но на крайния етап пакистанците със сигурност ще разберат. И когато генералът се обади, убедена съм, че ако му разясните обстоятелствата и евентуално му предложите допълнителна икономическа помощ, той ще разбере.
Хейс се ухили и поклати глава.
— Може и да си права, но в Държавния департамент има поне няколко хиляди души, които ще се опълчат яростно на подобно нещо.
— Държавният департамент си има други приоритети, различни от моите.
Президентът отново прикова вниманието си към фотографията и трите червени кръга. Ако нещата загрубееха, можеше да се оправи с Мушараф. Всъщност, генералът дори щеше да му благодари, че не го е уведомил.
— Айрини, има ли някаква пряка връзка между тези мъже и финансовите тенденции, за които ми говори?