Писма до Клаудия
- Автор: Букай Хорхе
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Писма до Клаудия». Краткое содержание книги:
Зад маските и илюзиите
Всеки път, когато срещнем някого, чието отношение към света е по-различно от нашето, от моето, от твоето, решаваме, че е луд. Ако не мисли, действа и вярва като всички, очевидно е луд. Луд като Колумб, като Галилей, като Коперник, като Исус и — макар дума да не може да става за сравнение с всички тях — като мен.
Вярно е, че съществува:
Приятна лудост и страшна лудост.
Любовна лудост и омразна лудост.
Очарователна лудост и зловеща лудост.
Най-важното: има лудост, която ни прави по-богати, и за съжаление — лудост, която ни ограбва.
Каква ли е моята? Не знам!
Хорхе Букай
Букай отново ни повежда на приказно пътешествие — към дебрите на собствената ни душа. Какво ще срещнем? Кого ще видим? Страшно ли ще е приключението? Или просто вълшебно? Е, това тепърва ще разберем. Но несъмнено ние никога вече няма да сме същите.
Толкова е прекрасно, че те има!
Писмо 5.
Клодет,
Питам се дали въпросите ти имат край. Искаш да знаеш какво е мнението ми за психоаналитичната теория за неврозата?
Мисля, че представлява отличен интелектуален труд, който без съмнение хвърля светлина върху появата и контролирането на невротичните разстройства. Въпреки това, бързам да подчертая убеждението си, че няма нужда човек да е запознат с движението на електроните, нито с теориите на Алесандро Волта, за да смени електрическа крушка или да поправи ютия.
За тези, а и за други неща, са необходими най-вече здрав разум, наблюдателност и житейски опит.
Невротикът е човек, който не се наслаждава на живота си.
Все нещо го сполетява.
Вечно е несъгласен.
Манипулира както останалите, така и себе си.
Невротикът е човек, който прекарва половината от живота си в това да поставя клопки, а другата половина — да пада в тях.
Много ми харесва това определение — ясно и завършено.
„В какво се изразяват тези клопки?“, ще попиташ.
У невротика се наблюдават следните четири признака:
1. Незрялост
2. Анхедония (Ама че дума!)
3. Прекъсване
4. Липса на разграничение между външния и вътрешния свят
1. Незрялост. Това е липсата на зрялост, като в този случай зрелостта представлява процес на непрекъснато израстване на индивида и преход от външната подкрепа (подкрепа от средата) към самоподкрепата.
Процесът предполага време и промяна.
Израстването предполага експанзията на Аза.
Непрекъснато означава, че процесът няма нито начало, нито край в продължение на целия живот на индивида.
Колкото до външната подкрепа и самоподкрепата, нека засега се ограничим с очевидното значение на тези понятия. Допълнителните пояснения ще останат за друго писмо.
2. Анхедония. Това е отсъствието на удоволствие, невъзможността на индивида да получи наслада от това, което прави.
Няма значение колко титанично е усилието, колко голямо е постижението, колко уместно е поведението му. Невротикът не си позволява да изпитва удоволствие, поне не пълното, здравословно удоволствие, което носи истинско удовлетворение.
3. Прекъсване. Това е механизмът, чрез който невротикът не позволява на даден процес да протече и приключи по естествен начин.
Значението на прекъсвам е „разрушавам връзката или контакта между два обекта, индивида или ситуации“.
Ако, пътувайки от А към Б, прекъсвам хода си твърде често, никога няма да стигна до целта си.
Най-добрият пример за това е процесът на объркването. Когато нещо ме обърка, имам две възможности: а) да се опитам да изляза от объркването; б) да му се предам.
При първия случай имаме прекъсване. На пръв поглед е възможно да ни се стори, че по този начин постигаме спокойствие, но то се дължи на факта, че сме „преодолели“ страха от объркването, а не на това, че сме изяснили причината за объркването си.
Объркването е нормален процес, съпътстващ осъзнаването. То се появява, когато успея да разпозная (разпозная) действителността.
Във втория случай, когато няма прекъсване, позволявам на процеса да завърши и да се изчерпи, за да мога да се освободя от него. Когато най-накрая изляза от объркването си, това е станало единствено защото съм си позволил да се озова в него.
Увереността, най-общо, е последица на съмнението — следователно всяко не знам е път, който води към осъзнаването на действителността.
Когато прекъсвам нещо, ситуацията остава недовършена и това ще предизвика нови и нови прекъсвания.
4. Липса на разграничение между външния и вътрешния свят. Това е може би най-ясното проявление на невротичните разстройства. Фактът, че кожата служи за разделител между моя вътрешен свят и околната среда, звучи като банална и очевидна истина. Когато обаче се затруднявам да осъзная този факт, аз отварям вратата за останалите три признака на неврозата, които току-що описах.
При общуването ми с околните, когато ми разказват за тревогите, мечтите и болките си, мога да се обърна само към себе си, без да забравям, че другите са извън мен — следователно аз съм в състояние да се занимая само с това, което засяга мен самия. Защото никой не може да погледне през очите на другия.
Сигурно си спомняш колко често казвам „това е моя грижа“ и „това е твоя грижа“… Според мен тези фрази олицетворяват съзнанието за вътре и вън. Ако всички хора осъзнаят, че собствената им кожа представлява границата между тези две понятия, голяма част от стълкновенията, разочарованията, очакванията и саможертвите, на които се подлагат, ще си отидат от само себе си.