Луната
- Автор: Герберт Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илия Годев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Луната». Краткое содержание книги:
— Не ти ли провървя? — попита Чайлдс, приближавайки се до нейната банка да дръпне кабела.
— Не, сър.
— Е, не се изненадвам, виж, паднала е на пода. — Коленичи и й подаде непокорната писалка.
Жанет взе химикала, без да се усмихва. Избягваше да срещне погледа му.
— Благодаря ви! — каза тя и Чайлдс с изненада забеляза, че момичето се изчерви. След това забързано излезе от кабинета.
Той изключи кабела и се изправи.
— На какво се усмихваш? — попита той Ейми.
— Горкото момиче се е влюбило до уши в теб.
— Жанет? Та тя е все още дете!
— В изцяло девическите училища повечето от тях са на пълен пансион и всеки що-годе прилично изглеждащ мъж неизменно привлича вниманието им. Нима не си забелязал това?
Чайлдс само повдигна рамене:
— Две-три момичета са ме гледали странно понякога, но аз… Ала какво искаше да кажеш с това „що-годе прилично изглеждащ мъж“?
Без да спира да се усмихва, Ейми го хвана под ръка и го поведе към вратата.
— Хайде, занятията свършиха и една кратка почивка не би ми се отразила зле. Малка разходка с колата и един голям джин с тоник и много лед, преди да се прибера вкъщи за вечеря.
— Нови гости ли чакаш?
— Не, този път съм само със семейството си, за разнообразие. Което пък ме подсеща, че си поканен на вечеря в края на седмицата.
Той повдигна недоверчиво вежди.
— Да не би сърцето на татето да се е умилостивило?
— Не, той все още те смята за недостоен. Да кажем, че заслугата е на майка ми.
— О, това наистина ме очарова.
Тя го изгледа, придавайки си сериозен вид, и притисна с пръсти ръката му, преди да излязат в коридора. Докато слизаха по стълбището към долния етаж, Ейми усети прикритата завист на няколко ученички, които се подбутнаха с лакти помежду си. Двамата с Джон се държаха съвсем дистанцирано, докато се намираха в землището на колежа, но ползването на обща кола бе достатъчно, за да започнат коментарите.
Достигнаха до широките стъклени врати на сградата — сравнително нова пристройка, в която се помещаваха научните лаборатории, музикалните и езиковите кабинети. Тя бе отделена от главната сграда чрез кръгообразна автомобилна алея. От това място статуята на основателя на „Ла Роше“ се взираше стоически в прозорците на администрацията, като че водеше на отчет всеки следващ директор. Момичетата бързаха към автомобилния паркинг, където обикновено ги чакаха родителите, или се отправяха към спалните помещения и залите за отдих в южното крило. Глъчката от разговорите им, освободена след дългите занятия, ехтеше високо. Соленият мирис на море, довеян от морския бриз, беше истинска благодат след продължителните часове в кабинета. Чайлдс вдишваше с пълни гърди, докато двамата с Ейми слизаха по широките каменни стъпала към страничния изход.
— Мистър Чайлдс, можете ли да ми отделите минута от времето си?
И двамата изпъшкаха с досада, когато забелязаха, че директорката им маха с ръка от другата страна на алеята.
— Ще те настигна — промърмори тихо Чайлдс към Ейми и поздрави мис Пипрели с едва забележимо махване.
— Ще те изчакам до тенис кортовете. И помни, че си в по-добра позиция от нея.
— О, да, и кой твърди това?
Разделиха се и Чайлдс пое към очакващата го директорка направо по пътеката през моравата, а нейното строго лице му даде да разбере, че би постъпил много по-добре, ако бе заобиколил. Чайлдс характеризираше мис Пипрели като праволинейна жена в буквалния смисъл. Тя стоеше изправена, рядко се отпускаше, а чертите на лицето й бяха специфично ъгловати и по него почти не се забелязваха меки извивки. Дори късата й, на места прошарена остра коса бе изрядно пригладена назад в пълна хармония с цялата й фигура. Устните й, в своята изящна строгост, създаваха впечатление, че способността им да се усмихнат е била заличена преди много, много години. Квадратните рамки на очилата й още повече подсилваха нейната скованост. Дори гърдите й не нарушаваха цялостното й излъчване и Чайлдс понякога се питаше дали не бяха притиснати към тялото й по някакъв изкуствен начин. А в по-тежки минути допускаше, че те изобщо не съществуват.
Но не бе нужно много време, за да се разбере, че Естел Пипрели — носителка на степените доктор по изкуствата, доктор на образованието и бакалавър по психология, не бе чак толкова гротескна личност.
— С какво мога да ви бъда полезен, мис Пипрели? — попита Чайлдс и се спря до нея на стъпалото пред входа.