Луната

Чу почукване, обърна се и видя, че Ейми се бе изправила до вратата на кабинета.

— Господинът ще излезе ли да поиграе? — попита тя.

— Това покана ли е?

— Коя съм аз, че да ми се оказва такава чест? — Ейми прекоси стаята. Косите й бяха прибрани назад в малък кок — опитваше да си придаде строг учителски вид. За Чайлдс прическата й само засилваше чувственото й излъчване, както и нейната светлозелена, закопчана до яката рокля. — Струва ми се, че очите ти са възпалени — забеляза Ейми. Сетне хвърли поглед към вратата и щом се убеди, че са сами, го целуна крадешком по бузата.

Той устоя на изкушението да я притегли към себе си.

— Как мина при теб днес?

— Не ме питай, имах час по драматизация. — Потрепери цяла. — Знаеш ли какво искат да поставят на сцена за тържеството по случай приключването на учебната година?

Чайлдс прибра листовете в куфара си и го затвори.

— Какво ще поставят? — полюбопитства той.

— „Дракула“. Можеш ли да допуснеш, че мис Пипрели би позволила това? Цялата настръхвам при мисълта, че ще трябва да я информирам за предложението.

— Идеята ми се струва добра — засмя се той. — Това ще затъмни славата дори на Никълъс Никълбау.

— Чудесно, ще й кажа, че „Дракула“ се ползва с твоята подкрепа.

— Аз съм само приходящ, а не щатен преподавател, мнението ми не е от значение.

— Мислиш, че моето ще бъде зачетено ли? Нашата директорка може и да не е от истинските светици, но съм убедена, че има кръвна връзка с тях.

Чайлдс усмихнато поклати глава.

— Не е чак толкова превзета. Може би е прекалено загрижена за доброто име на колежа, но това е разбираемо за такъв малък остров. Вие гледате твърде строго и сериозно на репутацията на частните училища.

— Това вероятно е и заради многобройните данъчни облекчения, които островът предоставя. Но имаш право — конкуренцията е ожесточена и управителният съвет на колежа непрекъснато ни го напомня. Аз наистина храня известни симпатии към директорката, но въпреки това…

Изведнъж усетиха, че някой ги наблюдава от вратата.

— Забрави ли нещо, Жанет? — попита Чайлдс, като се чудеше от колко ли време момичето стои там.

Ученичката притеснено погледна към него.

— Извинете, сър, мисля, че съм оставила автоматичната си писалка на банката.

— Добре, влез и я потърси.

Навела глава, Жанет влезе със ситни, забързани крачки. Момиче с тъмни очи и бледо лице, което в бъдеще може би ще се разхубави, Жанет бе дребничка за своята възраст. Дългата й коса падаше в безредни кичури, все още неоформени в някаква прическа. Ученическото й синьо сако бе с един ръст по-голямо и я правеше да изглежда още по-слаба. Тя излъчваше някаква постоянна, обезоръжаваща стеснителност, която от време на време предизвикваше раздразнението на Чайлдс.

Момичето затършува около работното си място. Ейми я наблюдаваше с прикрита усмивка, докато Чайлдс се зае да изключва електрическото захранване на компютрите. Изглежда, Жанет не бе успяла да намери писалката си, защото отчаяно се втренчи в монитора, сякаш апаратът по някакъв мистериозен начин бе погълнал липсващата вещ.