Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Дуги живее няколко номера по-надолу в същата редица къщички. В гимназията Дуги беше смотанякът, облечен в закопчана догоре риза, докато всички други носеха тениски. Оценките му не бяха добри, не се изявяваше в спорта, не свиреше на музикален инструмент и нямаше готина кола. Единственото му умение беше да всмукне желе в носа си през сламка.
След като завършихме, се понесе слух, че Дуги заминал за Арканзас и умрял там. След няколко месеца обаче той се появи в Бърг съвсем жив и здрав. Миналия месец го закопчаха, задето продаваше крадени стоки в дома си. По времето преди ареста търговията му напомняше повече на дейността на социална служба, отколкото на престъпление, тъй като Дуги бе идеалният източник на евтин метамуцил и за първи път от години стомасите на старците в Бърг бяха редовни.
— Мислех, че Дуги е приключил с търговията — казах на Откаченяка.
— Така е, човече. Казвам ти, ние наистина намерихме костюмите. Бяха в един кашон на тавана. Разчиствахме къщата и ги намерихме съвсем случайно.
Бях почти сигурна, че мога да му повярвам.
— Е, какво мислиш? — попита ме той. — Страхотно, нали?
Костюмът беше от лека, стегната ликра и обвиваше мършавата му фигура идеално, без нито една гънка… и това включваше района около члена му и не оставяше много на въображението. Ако костюмът бе върху Рейнджъра, нямаше да се оплаквам, но нямах никакво желание да проучвам анатомията на Откаченяка.
— Костюмът е страхотен.
— Двамата с Дуги решихме, че след като имаме такива жестоки костюми, трябва да се посветим на борбата с престъпността. Също като Батман.
Батман звучеше като добра промяна. Обикновено Откаченяка и Дуги се превъплъщаваха в капитан Кърк и господин Спок.
Откаченяка свали стегнатата качулка от главата си и дългата му кестенява коса се разпиля по раменете му.
— Щяхме да се опълчим срещу престъпността тази вечер. Проблемът обаче е, че Дуги изчезна.
— Изчезна? Какво искаш да кажеш с това?
— Ами изчезна бе, маце. Обади ми се във вторник и ми каза, че трябвало да свърши някаква работа, но ме покани да гледаме кеч у тях. Щяхме да го гледаме на новия широк екран на Дуги. Това е страхотно събитие, маце. Но Дуги въобще не се появи. Не би пропуснал кеча, освен ако не е станало нещо ужасно. Носи поне четири пейджъра в себе си, но не отговаря на нито един от тях. Не знам какво да мисля.
— Ходи ли да го търсиш? Възможно ли е да е в дома на някой приятел?
— Казвам ти, той никога не би пропуснал кеча. Никой не пропуска кеча, маце. Дуги беше адски развълнуван. Мисля, че е станало нещо гадно.
— Какво например?
— Не знам. Но имам лошо предчувствие.
И двамата се вцепенихме, когато телефонът звънна, сякаш бяхме предизвикали бедствие с подозренията си.
— Той е тук — прошепна баба в слушалката.
— Кой? Къде?
— Еди Дечуч. След като ти си тръгна, Мейбъл мина да ме вземе, за да поднесем почитанията си на Антъни Варга. Изложен е в погребалния дом на Стива, който е свършил чудесна работа. Не знам как Стива успява да се справи с подобни неща. Антъни Варга не е изглеждал толкова добре от двадесет и пет години. Трябваше да отиде при Стива още докато беше жив. Както и да е, ние още сме тук, а Еди Дечуч току-що влезе.
— Веднага идвам.
Независимо дали страда от депресия, или го издирват за убийство, всеки в Бърг се чувства задължен да поднесе съболезнования на семейството на починалия.
Грабнах чантата си от кухнята и избутах Откаченяка от апартамента си.
— Трябва да изчезвам. Ще звънна няколко телефона и ще ти се обадя. А междувременно се прибери у дома. Може пък Дуги да се появи.
— В кой дом да се прибера, маце? В моята къща или в дома на Дуги?
— В твоята къща. А от време на време проверявай дома на Дуги.
Това, че Откаченяка се тревожеше за Дуги, ме притесняваше, но не беше от първостепенна важност. Но пък Дуги наистина бе пропуснал кеча. И Откаченяка беше прав — никой не пропускаше кеч. Поне никой в Джърси.
Затичах се по коридора и надолу по стълбите. Профучах през фоайето и външната врата и се метнах в колата.
Погребалният дом на Стива беше няколко километра по-надолу на авеню „Хамилтън“. Направих светкавична инвентаризация наум. Спрей със сълзотворен газ и белезници в чантата ми. Електрошоковата палка вероятно също бе там, но не бе заредена. Пищовът ми си седеше в кутията от бисквити у дома. Но пък имах пила за нокти, в случай че нещо се объркаше.
Погребалният дом на Стива се помещаваше в бяла дървена постройка, която навремето била частен дом. Стива беше добавил гаражи за различните видове погребални коли и зали за различните видове мъртъвци. Имаше и малък паркинг. Прозорците бяха закрити с черни капаци, а широката предна веранда бе покрита със зелен мокет.