Мошеникът
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
Биано седеше в мотелската си стая за четиринайсет долара на ден и хранеше Роджър с хамбургер, когато излъчиха информацията. Кафяво-черният териер вдигна глава и сърдито започна да лае. Наостри уши и изръмжа към телевизора, сякаш знаеше, че съобщението е пълна глупост. Биано го погледна с обич. Такава ожесточена лоялност вече не се срещаше сред криминалните партньори.
Говорителят Джон Уолш бърбореше монотонно, а на синия екран зад него се появи снимка на Биано.
— Биано Бейтс — сериозно обясни Уолш — е може би най-прословутият и способен измамник, действащ днес в Съединените щати. Той е талантлив актьор, който може набързо да ви отмъкне богатството. В средите на измамниците винаги има един общопризнат крал. В момента Биано Бейтс притежава тази позорна титла. Ако видите този човек, не купувайте нищо от него. Не му позволявайте да се доближи до парите или до банковата ви сметка и незабавно се обадете на нас или в най-близкия полицейски участък.
— Страхотен крал съм, няма що — възмутено измърмори Биано, докато увиваше полуизядения хамбургер на Роджър за по-късно.
През последните две седмици Биано продаваше раздрънкани таратайки на нищо неподозиращите наивници, дошли в авторанчото на Боб. Работеше на комисиони, не на заплата, и се опитваше да раздвижи уморената колекция от стари коли и зловещо шумни бетонобъркачки, които Боб предлагаше „в отлично състояние“. Въпреки потискащия инвентар Биано се справяше добре, защото можеше да убеди всеки във всичко. Празното бръщолевене беше най-голямата му дарба. Сприятели се с няколко привлекателни жени, посетителки на авторанчото. Определи си срещи с една-две от тях, но беше твърде уморен, за да вложи енергия в каквото и да било.
Този следобед Биано се опитваше да продаде един отровно зелен форд комби, който Боб бе взел преди десет дни. Колата беше разнебитена, но в сервиза й бяха сложили малко грим. Главният монтьор превъртя километража.
— Страхотно превозно средство. Широко и удобно. Форд знае как да ги прави — говореше Биано с искрено страхопочитание на противния старец, който обикаляше автомобила, гледаше го отзад и се мъчеше да изправи сгънатата счупена седалка. — Разбира се, всички тези дребни дефекти ще бъдат отстранени, преди да смени притежателя си.
Биано се усмихна, когато възрастният мъж се опита да вдигне мокета, за да види дали подът е ръждясал.
— Тук отзад нещо смърди — рече старецът, бърчейки нос. — Мокетът е мухлясал.
Биано го погледна. Изобщо не му пукаше дали ще продаде колата. После с половин уста изтърси една реплика, за да съживи замиращата сделка.
— Не трябва да ви казвам това, защото Боб пази в тайна известните ни клиенти, но тази кола беше на… — Той млъкна и внимателно погледна възрастния човек. — Знаете ли какво? Този автомобил не е подходящ за вас. Имаме най-малко още десетина кандидати.
— На кого е била? — попита човекът. Тънката му като хартия кожа почервеня от лек интерес, докато гледаше Биано с пожълтелите от годините и от лошото хранене очи.
— Ами, не бива да казвам… — рече Биано и поклати глава. — Не мога… съжалявам.
— Кой е? Умея да пазя тайна.
На изразителното актьорско лице на Биано се разигра безмълвна битка със съвестта.
— Този автомобил принадлежеше на Вини Теставерде — изплю камъчето той. — От времето, когато играеше защитник. Вини ми каза, че трябвало да паркира зад факултета по лека атлетика в университета в Маями, защото хората непрекъснато разбивали стъклата, за да вземат сувенири. Когато валяло дъжд, мокетът се намокрял. Оттам идва странната миризма.
В продължение на няколко сърцераздирателни мига сделката започна да кръжи над пропастта на този нов факт, докато старецът обмисляше възможността да кара колата на Вини Теставерде.
— Моля ви, не казвайте на никого, защото Боб не издава кои са предишните собственици. Мисля, че това е безумие, но той гледа много сериозно на въпроса.
Главата на Биано се замая, защото още не се беше съвзел напълно от побоя и обедното слънце му действаше пагубно. Искаше му се да седне на металния стол под сенника, да пийне чай с лед от термоса и да напсува Джон Уолш, задето го накара да живее като бездомен беглец.