Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
2.
Сблъсък
Джиро се намръщи.
Макар семплият халат, който носеше, да беше лек и в портика около двора му до библиотеката в този ранен час все още да беше прохладно, на челото му бе избила пот. Подносът с полуизядена закуска бе забравен до лакътя му. Пръстите му потупваха изнервено по извезаната възглавница, на която седеше. Очите му не се откъсваха от игралната дъска до коленете му. Обмисляше позицията на всяка фигура и се мъчеше да прецени възможния изход от всеки ход. Един погрешен избор можеше да не е непосредствено видим, но срещу днешния противник последствията обикновено се оказваха гибелни няколко хода по-късно. Учени твърдяха, че играта шаах изостря инстинкта на човек за битка и политика, но Джиро, Господарят на Анасати, се наслаждаваше на умствените загадки повече, отколкото на физическата надпревара. Намираше сложностите им за хипнотични сами по себе си.
Уменията му бяха надминали тези на баща му и на други учители в удивително ранна възраст. Когато беше още момче, по-големият му брат Халеско и по-малкият, Бунтокапи, често го пердашеха заради презрителната лекота, с която ги надвиваше. Джиро беше търсил други противници, състезавал се беше дори с мидкемийски търговци, които все по-често посещаваха империята в търсене на пазари за другоземните си стоки. Те наричаха играта чес, но правилата бяха същите. Малцина сред тях можеха да му се противопоставят.
Единственият човек, когото никога не бе побеждавал, седеше срещу него и разсеяно преглеждаше документите, грижливо струпани около коленете му. Чумака, Първи съветник на Анасати още от времето на бащата на Джиро, беше тънък като клечка мъж с тясно лице, остра брадичка и черни непроницаеми очи. Поглеждаше мимоходом игралната дъска и от време на време се спираше, за да отвърне на ходовете на господаря си. Вместо да се дразни от безметежната разсеяност, с която Първият му съветник редовно го побеждаваше, Джиро изпитваше гордост, че такъв гъвкав ум служи на Анасати.
Дарбата на Чумака да предвижда сложни политически ходове понякога сякаш граничеше със свръхестественото. Издигането на бащата на Джиро в Играта на Съвета до голяма степен можеше да се припише на вещите напътствия на този съветник. Докато Мара от Акома бе унизила Анасати в началото на своето извисяване, Чумака бе предложил мъдър съвет, който бе опазил фамилните интереси от щети в последвалия конфликт между Акома и Минванаби.
Джиро прехапа устна, разкъсан между два хода, които предлагаха малки печалби, и друг, таящ в себе си обещание за дългосрочна стратегия. Докато разсъждаваше, мислите му отново закръжиха около Великата игра: унищожението на дома Минванаби можеше да е повод за празненство, тъй като бяха съперници на Анасати… само че победата бе спечелена от жената, която Джиро мразеше най-много сред живите. Омразата му се бе съхранила от момента, в който Мара назова избора си за съпруг и предпочете по-малкия му брат, Бунтокапи, вместо него.
Нямаше значение това, че ако не беше пострадало честолюбието му, от машинациите на Господарката на Акома щеше да е загинал той, а не Бунто. Колкото и да беше запленен от науката, последният жив син на Анасати оставаше сляп за логиката по този въпрос. Подхранваше злобата си с мрачни доводи. Това, че кучката толкова безсърдечно бе причинила с интригите си смъртта на брат му, беше повод за кръвно отмъщение. Нищо, че Бунто беше презрян от фамилията си и че се беше отрекъл от всякакви връзки с Анасати, за да приеме лордството на Акома. Толкова дълбока, толкова ледена беше омразата на Джиро, че предпочиташе упоритата слепота пред признанието, че бе наследил собственото си положение на Управляващ господар тъкмо защото Мара го беше отхвърлила. През годините младежката му жажда за възмездие се бе превърнала в трайна обсебеност на опасен и коварен съперник.
Джиро изгледа ядосано дъската, но не вдигна ръка, за да придвижи фигура. Чумака забеляза това, докато ровеше в кореспонденцията, и веждите му се извиха.
— Пак мислиш за Мара, господарю.
Джиро го погледна раздразнено.
— Предупреждавал съм те — продължи с дрезгавия си безчувствен глас Чумака. — Размишленията за омразата ще разстроят вътрешното ти равновесие и в крайна сметка ще ти струват играта.
Лордът на Анасати показа презрението си, като избра по-дръзкия от двата краткосрочни хода.
— Аха. — Чумака има наглостта да изрази задоволство, докато махаше пленената си дребна фигура. Лявата му ръка остана заета с документите, когато без колебание изведе напред жреца си.