Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
— Какво криеш там? — момчето кимна към сърцето му.
Хокан усети главата си празна и не знаеше какво да прави. Извади флакона и му го показа.
— Това пък какво е?
— Халотан.
— За какво го разнасяш?
— За да… — опипа гумения накрайник, опитвайки се да измисли някакъв отговор. Не умееше да лъже. Уви. — Ами за да… такава ми е работата.
— Каква работа?
Момчето се беше поотпуснало. Носеше спортна чанта почти като неговата, която беше оставил в долчинката. Посочи я с ръката, в която държеше флакона.
— На тренировка ли отиваш?
Когато момчето погледна към чантата, той се възползва от случая.
Посегна с двете ръце, със свободната хвана момчето за тила, с другата затисна устата му с гумения накрайник и натисна пръскалото. Чу се звук като съскане на голяма змия и момчето направи опит да отскубне главата си, но тя беше приклещена между ръцете на Хокан в хватка на отчаянието.
Момчето се отметна назад и дръпна Хокан. Съскането на змията заглуши всички останали звуци, когато паднаха върху пътеката, засипана с борови иглички. Хокан стискаше конвулсивно главата му и крепеше накрайника, докато се търкаляха по земята.
След две-три дълбоки вдишвания момчето започна да се отпуска в хватката му. Хокан задържа накрайника на устата му и се огледа.
Никакви свидетели.
Съскането на флакона изпълни мозъка му като зла мигрена. Той застопори пръскалото и измъкна свободната си ръка изпод момчето, напипа ластика и го надяна на главата му. Така закрепи накрайника.
Изправи се с болка в ръцете и погледна плячката си.
Момчето лежеше с разперени ръце, накрайникът беше закрепен върху носа и устата му, а флаконът с халотан беше на гърдите му. Хокан се огледа още веднъж, взе чантата и я сложи на корема му. След това вдигна тялото и го понесе към долчинката.
Момчето тежеше повече, отколкото беше предполагал. Беше мускулесто. Натежало отпуснато тяло.
Задъха се от усилието да го мъкне по подгизналата пръст, а съскането от флакона дереше слуха му като назъбен нож. И той нарочно пъхтеше по-силно, за да заглуши звука.
Накрая стигна долчинката с изтръпнали ръце и мокър от потта гръб. Там остави момчето долу в ниското. Легна до него. Спря халотана и махна накрайника. Настъпи тишина. Гърдите на жертвата се вдигаха и отпускаха. Най-много след осем минути ще се събуди. Но нямаше да се събуди.
Хокан лежеше до него, гледаше лицето му, прокара пръст по него. Примъкна се по-близо, прегърна отпуснатото тяло и го притисна към себе си. Целуна нежно момчето по бузата, прошепна на ухото му „прощавай“ и се изправи.
Сълзи напираха в очите му, като гледаше беззащитното тяло на земята. Все още можеше да се откаже.
Паралелни светове. Утешителна мисъл.
Съществуваше паралелен свят, в който той не правеше това, което сега щеше да направи. Свят, в който той сега си тръгваше и оставяше момчето да се събуди и да се чуди какво се е случило.
Но не и в този свят. Тук той отиде до чантата си и я отвори. Нямаше време. Набързо навлече дъждобрана върху дрехите си и извади необходимото. Нож, въже, голяма фуния и петлитрова пластмасова туба.
Сложи всичко на земята до момчето, вгледа се в младото тяло за последен път. После взе въжето и се залови за работа.
Ръгаше, ръгаше и ръгаше. След първото намушкване Йони разбра, че този път нямаше да е като досега. Опита да се изскубне, а кръвта шуртеше от дълбоката порезна рана на бузата му, само че Убиеца беше по-бърз. Сряза сухожилията от задната страна на коленете му с няколко мълниеносни движения и Йони падна, затърчи се върху мъха, замоли за милост.
Убиеца обаче не се трогваше. Йони заврещя като… прасе, когато той се нахвърли отгоре му, а земята изпи кръвта му.
На ти заради тоалетната днес. На ти за онзи път, когато ме подмами да играем покер на перкане по челото. Ще ти отрежа устните заради всички гнусотии, които си ми наговорил.
Йони беше протекъл през всички дупки и не можеше нито да каже, нито да направи нещо лошо. Отдавна беше мъртъв. Накрая Оскар прониза втренчените му в нищото очи, прас, прас, изправи се и загледа творението си.
Беше насякъл на парчета изгнилото паднало дърво, което представляваше победения Йони, стволът беше надупчен от намушквания. Около здравото дърво, което беше предишният, изправеният Йони, се валяха трески.