Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Една сряда сутрин, през втората ми седмица в колежа, бях в библиотеката и преди часовете в единадесет приготвях копия за доктор Роланд. След като измина половин час, който прекарах, загледан в плуващите пред очите ми светлини на копирната машина, се върнах на гишето, за да оставя ключа на библиотекарката. На тръгване видях Бъни и близнаците, седнали зад една маса, покрита с хартии, перодръжки и шишета с мастило. Прекрасно си спомням именно шишенцата с мастило, защото бях запленен от тях, както и от дългите прави, черни перодръжки, които изглеждаха невероятно стари и някак опасни. Чарлс беше облечен с бял пуловер за тенис, Камила носеше светла рокля с моряшка яка и сламена шапка, а сакото от туид на Бъни висеше на облегалката на стола му, виждаха се няколко големи цепки и лекета по подгъва. Самият Бъни беше опрял лакти на масата, косата му беше в очите, а измачканите ръкави на ризата му бяха прихванати с раирани ластици. Говореха си тихо, свели глави един към друг.
Изведнъж ми се прииска да узная какво обсъждаха. Отидох до лавицата с книги зад масата им от по-дългата страна, сякаш не знаех какво точно търся и започнах да ги приближавам, докато не стигнах на такова разстояние от тях, че можех да се протегна и да докосна Бъни по рамото. Обърнат с гръб към тях — избрах наслуки една книга, както се оказа някакъв абсурден социологически текст, и се престорих, че разучавам показалеца накрая. Вторичен анализ. Вторично отклонение. Второстепенни групи… Средно училище.
— Не съм сигурна в това — каза Камила, — ако гърците са отплавали към Картаген, трябва да се използва акузатив. Не помните ли? Място, накъде? Това е правилото.
— Не може да е така — това беше Бъни. Гласът му — носов и оживен — звучеше като У. К. Фийлдс10, пипнал тежка форма на лонгайлъндски диалект11. — Не става дума за място и накъде, а за посока. Обзалагам се, че се изисква аблатив.
Последва объркано шумолене на хартия.
— Не — каза Чарлс. Гласът му приличаше на този на сестра му, дрезгав и с лек южняшки акцент. — Вижте сега. Те не само са отплавали към Картаген, но са тръгнали в тази посока, за да го нападнат.
— Ти си се побъркал.
— Не, те са се побъркали. Погледнете следващото изречение. Трябва да използваме датив.
— Сигурен ли си?
Отново шумолене на хартия.
— Напълно. Epi to karchidona12.
— Не е така — каза Бъни. Звучеше като Търстън Хауъл от „Островът на Гилиган“13. — Аблативът е ключът за бараката. Трудните винаги са в аблатив.
Малка пауза.
— Бъни — каза Чарлс, — ти си се объркал, аблатив има в латинския.
— Ама разбира се, че знам това — раздразнено му отвърна Бъни след кратко мълчание, изпълнено с двоумене, което доказваше точно обратното. — Но ти знаеш какво имам предвид. Аорист, аблатив са все едно и също, нали…
— Чарлс — добави Камила, — твоят датив не върши никаква работа.
— Напротив. Те са отплавали, за да нападнат града, нали така?
— Да, но гърците прекосяват морето, за да стигнат до Картаген.
— Именно затова поставям epi пред името на града.
— Но ти можеш да нападаш и пак да използваш epi, въпреки това трябва да използваме акузатив, защото основните правила са такива.
Сегрегация. Собствена личност. Концепция за самия себе си. Вперих поглед в индекса, а мозъкът ми трескаво търсеше падежа, от който се нуждаеха. Гърците прекосяват морето, за да достигнат Картаген. До Картаген. Място и накъде. Място и откъде. Картаген.
Изведнъж нещо ми проблесна. Затворих книгата и я върнах на лавицата.
— Моля да ме извините — казах аз.
Стреснати, те веднага спряха да си говорят, обърнаха се и се втренчиха в мен.
— Извинете ме, че ви прекъсвам, но падежът, който търсите е локатив, не мислите ли?
Известно време никой не пророни и дума.
— Локатив? — попита Чарлс.
— Просто поставете zde към karchido — добавих аз. — Мисля, че е zde. Ако го използвате, не се налага да поставяте предлог, освен epi, след като са тръгнали на война. Той предполага „в посока към Картаген“, а с това си спестявате и падежа.
Чарлс погледна листата пред себе си, а после и мен.
— Локатив, а? — попита. — Така е доста неясно.
— Сигурен ли сте, че може да се използва за Картаген? — добави Камила.
— Вероятно не — не бях се замислил над това. — Знам, че може да се използва за Атина.
Чарлс се пресегна, придърпа речника към себе си и започна да се рови из него.