Моят път към теб
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-221-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Моят път към теб». Краткое содержание книги:
Аманда и Досън се влюбват безумно в гимназията. Макар да принадлежат към различни социални прослойки, техните чувства са неподвластни на неписаните правила в малкото южно градче. Непредвидими обстоятелства разделят влюбените и ги запращат по противоположни житейски пътеки.
След години Аманда и Досън се срещат отново…
И двамата не са забравили страстната първа любов, която ги е белязала завинаги. Изправени пред болезнени спомени, те трябва да открият дали любовта може да пренапише миналото и да заличи настоящето.
Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи.
Никълъс Спаркс е автор на „Нощи в Роданте“, „С дъх на канела“, „Последна песен“, „Един ден, един живот“, „Завой на пътя“, „Талисманът“ и „Пристан за двама“.
— Не! — процеди той и се дръпна назад. — Не ме слушаш. Всичко свърши. Край, разбра ли? Опитахме се, но не се получи. Животът продължава.
Кръвта се дръпна от лицето й. То стана напълно безжизнено.
— Така значи? Край.
С огромно усилие Досън направи първата крачка и тръгна към работилницата. Знаеше, че вдигне ли поглед към нея, ще промени решението си, а не можеше да й го причини. Завря глава под капака на фастбека, за да не вижда сълзите й.
Щом най-сетне тя си тръгна, той се стовари на пода до колата и остана така часове наред. По едно време Тък влезе при него и седна. Стояха така, потънали в мълчание.
— Сложи край, нали? — попита по едно време мъжът.
— Нямаше как — кимна Досън.
— Чух.
Слънцето вече се издигаше над хоризонта и всичко наоколо застина в мъртвешко спокойствие.
— Сбърках ли?
Тък бръкна в джоба си за пакета цигари, за да спечели време, преди да отговори. Почука известно време цигарата замислено.
— Не знам. Не мога да отрека, че между вас има истинска магия. Магията не ти помага да забравиш лесно. — Потупа младежа по рамото и се изправи да си върви.
Това беше всичко, което Тък му каза за Аманда. Щом той се прибра в къщата си, Досън се сви и сълзите отново потекоха. Знаеше, че Аманда ще остане завинаги най-добрата част от него, другото му аз, което вечно щеше да се стреми да опознае.
Това, което нямаше как да знае, бе, че няма да я види отново. На следващата седмица Аманда замина за университета „Дюк“, а месец по-късно арестуваха Досън.
Следващите четири години прекара зад решетките.
2
Аманда излезе от колата и огледа ниските бараки в предградието на Ориентъл, които Тък някога наричаше свой дом.
Бе шофирала в продължение на три часа и сега с удоволствие разкърши тяло и отпусна краката си. Напрежението в тила и гърба остана като напомняне за стълкновението й с Франк тази сутрин. Той не можеше да проумее защо тя настоява да присъства на погребението и сега, като се замисли, Аманда видя, че той имаше известно основание да възрази.
През двайсетте години, откакто бяха заедно, тя нито веднъж не бе споменала името на Тък Хостетлър и ако беше на негово място, със сигурност щеше да си задава въпроси също като него.
Истината е, че разправията не беше свързана само с Тък и нейните тайни и дори не с факта, че щеше да прекара още един дълъг уикенд далеч от семейството си. Дълбоко в себе си и двамата знаеха, че това е само продължение на един и същи спор, който водеха вече десет години и който неизменно протичаше по един и същ начин. Не беше шумен, нито свързан с проява на насилие — Франк не беше от този тип мъже и слава богу — най-накрая той измърмори някакво кратко извинение и тръгна за работа. Както обикновено, в остатъка от сутринта и целия следобед тя се опитваше да забрави. Не можеше да промени нищо, а с течение на времето се научи да се бетонира срещу гнева и тревогата, станали неразривна част от отношенията им.
По пътя й към Ориентъл Джаред и Лин, двете й по-големи деца, се обадиха и тя им беше благодарна, че заради тях спря поне за кратко да мисли за проблемите си. И двамата бяха в лятна ваканция и последните няколко седмици къщата кънтеше от шумотевицата, типична за двама тийнейджъри. Погребението на Тък дойде тъкмо навреме. Джаред и Лин вече имаха планове за дните в края на седмицата. Джаред с някакво момиче на име Мелъди, а Лин щеше да кара лодка на езерото Нюмън с приятелка от гимназията, където семейството на приятелката имаше къща. Анет, „прекрасната им грешка“, както Франк обичаше да я нарича, беше на двуседмичен лагер, където бе забранено да се носят мобилни телефони. Това беше добре, защото иначе щяха да слушат бъбренето й сутрин, обед и вечер.
Мисълта за хлапетата извика усмивка на лицето й. Освен часовете, които прекарваше като доброволка в Центъра за раковоболни деца към болницата на университета „Дюк“, времето й се въртеше около тях. От момента, в който Джаред се роди, тя остана вкъщи. Не само нямаше нищо против, но искрено се радваше на тази възможност въпреки ограниченията, които налагаше този начин на живот. Харесваше й да мисли, че е не само майка и съпруга. Завърши колеж за учители и дори замисляше да защити докторска титла, за да стане преподавател в някой от местните университети. Постъпи на работа в началното училище и изведнъж животът поиска друго. Сега, на четирийсет и две, се шегуваше, че с нетърпение очаква да порасне, за да реши най-сетне какво да започне да работи.