Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— О, защо не? — Тя явно се забавляваше. — Едва ли трябва да се боя от жестокото ти отмъщение.
— Защото е дребнаво от ваша страна — каза той с достойнство. — Аз съм много унизен, както казвате. Аз съм победен човек и скърбя за загубата на брат си, на трима обични братя, загинали през последните две години по моя вина. Помислете си какво означава това за един човек! Можете да проявите малко милосърдие, дори да не притежавате доброта. Когато бях лорд Робърт, нито на вас, нито на бащата на Ейми е липсвало нещо.
Тя не отговори, а той се изправи на крака.
— Ела, Ейми.
Ейми не се подчини:
— Ще дойда след минута.
Лейди Робсарт обърна глава да скрие усмивката си.
— Ела — каза раздразнено Робърт, и протегна ръка.
— Трябва да измия съдовете и да прибера масата — извини се Ейми.
Той не повтори молбата си. Обърна се рязко кръгом и отиде до вратата.
— Призори ще си в двора на конюшнята, готов за работа — извика лейди Робсарт след него.
Той затвори врата и заглуши тържествуващия й глас.
Ейми изчака, докато го чуха как се отдалечава, а после се нахвърли върху мащехата си:
— Как можа?
— Защо не?
— Защото ще го прогониш от тук.
— Не го искам тук.
— Е, аз пък го искам! Ако го прогониш, тогава и аз ще си отида.
— Ах, Ейми — каза поучително мащехата. — Вразуми се. Той е победен човек, не става за нищо. Остави го. Той ще се върне при Филип Испански или ще потегли към някоя друга авантюра, ще загине в една или друга битка и ти ще си свободна. Бракът ти беше грешка от началото до края, и сега можеш да го оставиш да приключи.
— Никога! — изсъска й Ейми. — Лудост е дори да си го въобразяваш. Ако той излезе да оре, тогава и аз ще изляза да ора. Ако го превърнеш в свой враг, тогава ще превърнеш в свой враг и мен. Обичам го — аз му принадлежа и той е мой, и нищо няма да застане между нас.
Лейди Робсарт беше зашеметена:
— Ейми, не приличаш на себе си.
— Не. Това съм аз. Не мога да съм кротка и покорна, когато го обиждаш. Опитваш се да ни разделиш, защото си мислиш, че обичам дома си толкова много, та никога не бих си тръгнала от тук. Е, чуй това: ще си тръгна! На света няма нищо по-важно за мен от лорд Робърт. Нито дори обичта към дома ми, нито дори обичта ми към теб. И дори ако не го уважаваш заради него самия, тогава би трябвало да го уважаваш заради мен.
— Боже, що за приказки — каза лейди Робсарт с неохотно възхищение. — На това се казва буря за едното нищо.
— Не е нищо — каза Ейми упорито.
— Може да бъде нищо — мащехата й предложи примирие. — Спаси го от полската работа, но ще трябва да му намериш някакво занимание. Той трябва да върши нещо, Ейми.
— Ще му намерим кон — реши Ейми. — Евтин млад кон, а той може да го обязди и да го обучи, ние ще го продадем, и той може да купи нов. Той се справя много умело с конете, почти може да разговаря с тях.
— И с какво ще му купиш кон? — настоятелно запита лейди Робсарт. — От мен няма да получиш нищо.
— Ще продам медальона на баща си — каза твърдо Ейми.
— Нали никога нямаше да го продадеш!
— Заради Робърт съм готова да го продам.
По-възрастната жена се поколеба.
— Ще ти заема парите — каза тя. — Не продавай медальона.
Ейми се усмихна на победата си.
— Благодаря — каза тя.
Тя остави Робърт сам за един час, за да се охлади гневът му, а после се качи горе в тясната задна спалня, като очакваше да го намери в малкото им легло, нетърпелива да му каже, че е спечелила тяхната битка, че той няма да отиде в нивите, и че ще има кон, който да обучава, може би първият от много. Но простите ленени чаршафи бяха изпънати, таблите на леглото — недокоснати, стаята беше празна. Робърт си беше отишъл.
Лятото на 1558
Робърт Дъдли пристигна в двора, изпълнен с мрачна решителност. Беше се сблъскал с грубостта на семейството на съпругата си, и беше решил, че не е възможно да падне още по-ниско. Но сега, в Ричмънд, в новопостроения красив дворец, който обичаше като собствен дом, откри какво е да бъдеш унижаван всеки ден. Сега той се присъедини към тълпата от просители, които някога бе подминавал, чудейки се разсеяно как не можеха да си намерят нещо по-добро за вършене, вместо да молят за услуги. Сега се присъедини към редиците на мъжете, които трябваше да очакват вниманието на по-издигнатите от тях, с надеждата да бъдат представени на някой, намиращ се на по-високо стъпало по стълбата на амбицията. Всичко в двора на Тюдорите идваше от трона — като от фонтан, от който бликаха пари, положение и постове. Властта се вливаше в по-маловажните притоци на важните постове в двора, а оттам отново се поделяше и разпределяше. Потоци от богатства се лееха като водопад от зле управляваната хазна, но трябваше да си заслужиш благоволението на някой, който вече се ползваше с благоволение, за да измъкнеш част от притока за себе си.