Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— Трябва да занеса съобщения на кралицата — каза той упорито.
— Ти си глупак! — заяви му тя гневно. — Остави някой друг да й съобщи лошата вест.
Тъмните му очи проблеснаха ярко при това публично оскърбление от страна на съпругата му:
— Съжалявам, че ме смяташ за глупак — каза той с равен тон. — Но крал Филип ми даде лична заповед и трябва да изпълня дълга си. Можеш да заминеш и да отседнеш при семейство Филипс в Чичестър, докато дойда да те взема. Ще ми направиш услуга, като отведеш тази жена и невръстното й дете да отседнат също при тях. Тя е изгубила дома си в Кале и има нужда от убежище в Англия за известно време.
— Няма — каза Ейми, изпълнила се на мига с омраза. — Каква ми е тя на мен? Какво означава тя за теб?
— Някога тя беше шут на кралицата — каза той. — Казва се Хана Грийн. И ми служеше предано и покорно, и беше моя приятелка, когато имах малцина приятели. Прояви добрина, Ейми. Вземи я със себе си в Чичестър. Междувременно аз ще трябва да си намеря кон и да отида в двора.
— О, нима изгуби и коня, също както и плана си? — подкачи го злобно Ейми. — Прибра се у дома без брат си, без коня си, прибра се у дома, без да си забогатял, прибра се у дома по-беден във всяко отношение, както мащехата ми, лейди Робсарт, ме предупреди, че ще стане?
— Да — каза той с овладян тон. — Един оръдеен снаряд повали коня ми изпод мен. Паднах под него, когато той падна, и тялото му ме защити и ми спаси живота. Той умря, докато ми служеше. Обещах му, че ще му бъда добър господар, и въпреки това го отведох на смърт. Нарекох го Първа Стъпка, но се препънах и паднах при първата си стъпка. Изгубих коня си, изгубих и парите за военната си кампания, изгубих и брат си, изгубих и всяка надежда. Ще бъдеш доволна да чуеш, че това е краят на фамилията Дъдли. Не мога да си представя, че някога ще се издигнем отново.
Робърт и Ейми се разделиха: той тръгна към двора, където бе посрещнат навъсено като приносител на лоши вести, а тя потегли към приятелите им в Чичестър за дълго гостуване; но след това се върнаха неохотно в къщата на мащехата й в Станфийлд Хол. Нямаше къде другаде да отидат.
— Не ни достига работна ръка във фермата — заяви безцеремонно лейди Робсарт на Робърт през първата му вечер там.
Робърт вдигна глава, която бе навел замислено над празната си купа, и каза:
— Какво?
— Разораваме ливадата — каза тя. — Дава много малко сено и не си струва да я пазим. И не ни достигат работници. Утре можеш да помогнеш на полето.
Той я погледна, сякаш му говореше на гръцки.
— Искате да работя на нивите?
— Мащехата ми сигурно има предвид, че трябва да наглеждаш работата на слугите — подметна Ейми. — Нали?
— Как може да наглежда разораването? Съмнявам се, че знае как се прави. Мислех си, че може да кара двуколката, поне с конете го бива.
Ейми се обърна към съпруга си.
— Това няма да е толкова зле.
Робърт беше толкова ужасен, че не можеше да говори:
— Искате да се бъхтя на полето? Като някакъв селянин?
— С какво друго можеш да се издържаш? — попита лейди Робсарт. — Ти си изнежен като криновете в полето, човече. Нито сееш, нито жънеш.
Цветът се отдръпваше от лицето му, докато то стана бледо като крин, с какъвто го беше сравнила.
— Не мога да работя на полето като човек от простолюдието — каза той тихо.
— Защо да се държа с теб като с лорд? — запита тя грубо. — Титлата ти, богатството, късмета ти — с всичко това е свършено.
Той заекна леко:
— Защото дори и никога да не се издигна отново, не мога да се принизя дотам да ровя земята, не мога да се унижа.
— Ти си толкова унизен, колкото може да бъде един човек — заяви тя. — Крал Филип никога няма да се върне у дома, кралицата, Бог да я благослови, се обърна против теб. Името ти е очернено, доверието в теб изчезна, и всичко, с което разполагаш сега, са любовта на Ейми и моето покровителство.
— Вашето покровителство! — възкликна той.
— Аз те издържам. Безплатно. И ми дойде на ума, че със същия успех може и да работиш, за да си платиш престоя тук. Всички други работят. Ейми си гледа кокошките и ръкоделието, и къщната работа. Аз поддържам къщата, синовете ми се грижат за добитъка и посевите.
— Дават нареждания на пастира и орача — избухна той.
— Защото знаят какви нареждания да дадат. Ти не знаеш нищо, затова ще трябва да приемаш заповеди.
Робърт се надигна бавно от масата.
— Лейди Робсарт — каза той тихо, — предупреждавам ви да не подлагате търпението ми на твърде голямо изпитание. Сега съм победен, но не бива да се стремите да ме унижите допълнително.