Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
— Аз не давам десет процента от онова, което печеля, на разни хитри мошеници. Петнадесет години бях полицай. С жена ми се разделихме. — Той отпи и направи гримаса. — Предполагам, че се оженихме прекалено млади. Когато останах сам, открих, че никак не е весело да си ченге и да живееш в бунгало под наем. Един ден се заговорихме с Том Лепски, мой много добър приятел. Той е първокласен детектив. Каза ми, че Гранди има нужда от бодигард. Представих се на Дъртия Смрадливец и получих работата. Уредих и Джо Дейвис, мой приятел, за втори човек. Печеля по осемстотин на седмица. Имам къща, в която да живея, и японец, който да се грижи за мен. Всички ястия — и то все хубави — са включени. — Той се подсмихна. — Докато продължава, това е най-доброто, което мога да желая.
Мислено Фрост отбеляза, че Марвин не е от хората, които гонят „бързата пара“. Допиха си бирите, после Марвин се изправи.
— Ще ви покажа къщичката ви.
Фрост го последва към задната част на вилата, после покрай голям плувен басейн, до който се виждаха кресла и бар, зад бара дребен японец с бяло сако миеше чаши.
Той погледна Фрост и му се поклони.
Това е Сука. Той се грижи за нас — обясни Марвин, без да спира. Продължиха по тясна пътечка и не бяха изминали много, когато чуха ужасяващ лай, от който по гърба полазваха тръпки.
След един завой по пътя си те излязоха при обграден с бодлива тел двор, където четири огромни добермана стояха заплашително в редица, лаеха и ръмжаха.
— Млък! — викна им Марвин и кучетата моментално млъкнаха с очи, приковани върху Фрост.
— Стойте настрана от тях — напомни Марвин. — Способни са да ви убият.
Фрост му повярва.
След като отминаха двора, стигнаха до две дървени къщички.
— Тази е вашата, а съседната е моята.
Марвин отвори вратата и се озоваха в голяма комфортно обзаведена дневна: имаше и телевизор, и стерео радиоапарат. После минаха в голяма спалня, добре обзаведена баня и кухничка.
— Хубаво е, нали?
Фрост се огледа. Беше повече от хубаво: беше луксозно.
— Запомнете само едно нещо — каза Марвин със сериозно изражение. — Никакви жени тук, дори и да успеете да вкарате някоя, което е невъзможно.
Фрост кимна, като си мислеше колко дяволски прахоснически луксозна е къщичката.
— Разбрах ви — отвърна.
— Когато сте дневна смяна, което ще бъде следващата седмица, приключвате в осем вечерта и след това напълно разполагате с времето си, но трябва да се върнете до два през нощта, това е опасното време. Все пак връщайте се по-рано, в случай че Дъртия Смрадливец реши да провери.
— Ами транспортът?
— В гаража има една T.R.7. Тя е за нас.
— Значи се връщам късно и кучетата ме разкъсват на парчета.
Марвин се усмихна.
— Никакви проблеми. Държите прозорците на колата си затворени и карате право към гаража. Вратата се контролира електронно. Може би кучетата ще лаят около колата, но са обучени да не влизат в гаража. Когато вратата се затвори, излизате от колата. В гаража има друга врата, която води към къщичката ви.
— Умно измислено.
— Надявам се. — Марвин бутна шапката си назад. — Е, Майк, по-добре ще е да вземете униформата си и после да отидете до полицията за разрешителното. На Трумън Авеню е Харис ще ви помогне. Той знае какво ви трябва. Върнете се около 19 часа. Ще вечеряме заедно в стаята на охраната. Няма да имате оплаквания от храната. Не ни се предлага избор, но онова, което донасят, винаги е хубаво. Предполагам, че това е всичко. Връщам се на работа. До скоро — и след като му кимна, той се отдалечи.
Фрост отиде с фолксвагена до отговарящите за екипировката и излезе с три чифта униформа и с шапка в австралийски стил.
После отиде до полицейското управление и взе разрешителното за носене на оръжие, след което подкара към Сий мотел, уреди сметката си, взе такси и се върна в имението на Гранди.
Чувстваше се спокоен и щастлив. Помисли си за Марша. Беше му направила добра услуга. Шест стотака седмично и всички разходи за храна и спане, поети от работодателя, това си беше направо кражба.
Дано да продължи дълго, помисли си той, докато таксито го караше към Перъдайс Ларго. Божичко! Дали намерих на хляба мекото?
На хляба мекото?
По-късно щеше да разбере колко беше сгрешил.
Колкото и да беше як и да обичаше парите, ако все пак можеше да погледне в някоя кристална топка и да види какво го очаква, щеше да се изпари от Перъдайс Сити с първия възможен самолет.