Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
Глава втора
Фрост погледна часовника си. Беше един и петнадесет. Прозя се, потърка очи и пак се прозя. Трябваше да си легне по-рано предишната нощ, каза си той, вместо да се въргаля по плажа до полунощ. Трябваше да минат още седем часа, преди Марвин да го смени. Беше грешка, че яде онази прекрасна, но тежка храна от телешко филе, нарязано на тънки парчета, подправени с богат сос. Може би не биваше да пие три бутилки бира.
Четирицветните монитори имаха сънотворно въздействие. Картините се сменяха, разкривайки различни части от острова, главно гъста растителност. На няколко пъти му се мерна куче, но останалото беше зеленина и дървета. Усети как главата му клюмва напред и се изправи рязко.
Ако искаш да запазиш работата си, недей да заспиваш.
Е, бяха го предупредили. С усилие стана на крака и започна да се разхожда из стаята. Каза си, че ще е по-добре да не сяда отново, но направи гримаса при мисълта, че ще трябва да крачи нагоре-надолу през следващите седем часа.
Спря и пое няколко пъти дълбоко от свежия въздух на климатичната инсталация. После отиде до нея и я включи с пълна сила. Внезапният приток на студен въздух проясни главата му. Стоеше пред климатика и поемаше дълбоко въздух. След това, с достатъчно студен въздух в дробовете си, застана нащрек.
Остави климатика на последна степен, отиде до шкафа с оръжието, взе автомата и провери пълнителя. Автоматът беше готов за внезапна употреба. Докато държеше оръжието в големите си ръце, чувствителните му уши, тренирани за битки в джунглата, доловиха слаб звук.
Погледна през стаята към вратата, която водеше към вилата. Видя, че дръжката се завърта.
Сега вече, напълно събуден, той се придвижи бързо и тихо до едно от креслата и, като застана на коляно, се прицели във вратата с тяло, наполовина скрито от креслото.
Вратата се отвори без звук.
— Стой, където си или ще те напълня с олово — изръмжа Фрост с полицейската си интонация.
Настъпи пауза, после един глас каза:
— Аз съм мистър Амандо.
Фрост се усмихна. Дъртия Смрадливец едва не го беше хванал да дреме!
— Отвори вратата и остани на място — излая той.
Вратата се отвори напълно. На прага стоеше слаб мъж със средно тегло, облечен в бял фрак, кървавочервена папийонка и сини като нощ панталони.
Френци Амандо минаваше петдесетте. Имаше скулесто лице, покрито отгоре със самуреночерна коса. Кожата му с цвят на пергамент беше обтегната около симетричните черти на лицето му: високо чело, хлътнали черни очи, дълъг и тънък нос, уста почти без устни и агресивна брадичка. Фрост си рече, че никога не е виждал по-страшен тип: направо като изваден от филм на ужасите.
Фрост свали бавно автомата и се изправи. Ако искаше да остане на тази работа, напомни си той, трябваше добре да си играе картите.
— Съжалявам за станалото, сър — каза той. — Но бих ли могъл да ви помоля да не се промъквате така при мен? Тук съм, за да пазя вас и мис Гранди.
Амандо го разглежда доста продължително. Очите му напомниха на Фрост за очите на кобра: решителни, святкащи и смъртоносни. После влезе в стаята.
— Вие сте Фрост, нали? — Гласът му беше тих, със съскаща нотка.
— Да, сър.
— Изглежда, стоите нащрек. Точно за това ви се и плаща. За в бъдеще не се дръжте толкова драматично. Само аз използвам тази врата. Аз и никой друг. Разбрахте ли?
Фрост постави автомата на облегалките за ръце на креслото.
— Реагирам на звук, сър — отвърна той. — Така са ме обучавали. За в бъдеще ще го запомня, ако имате намерение да ме проверявате. Няма да стрелям.
— Заварих предишния бодигард заспал.
— Тогава сър, имате пълно право да ме проверявате.
Амандо се втренчи във Фрост. Черните му святкащи очи гледаха подозрително.
— Препоръките ви бяха добри. Това, разбира се, е първото ви дежурство. — Тънките устни се изкривиха в подигравателна усмивка. — Нова булка, нали така казват. Стойте нащрек, Фрост. От време на време ще ви проверявам, както проверявам и Марвин — и, след като се обърна, напусна стаята, тихо затваряйки вратата.
Фрост изду бузи. Ако това копеле беше пристигнало три минути по-рано, щеше да го хване да дреме. Взе автомата и го върна на мястото му. Сега беше абсолютно буден.
Значи това бил Дъртия Смрадливец. Вече разбираше защо Марвин беше казал, че Дъртия Смрадливец разваля пейзажа.
Запали цигара, отпусна се в креслото и загледа моторите. Видя как едно от кучетата точи ноктите си в някакво дърво.