Да обичаш Порода

— Искам те сега — каза тя тихо. — И това малко ме ужасява — призна с крива усмивка.

Животът трябва да означава нещо за теб, за да се страхуваш от последиците от действията си. Собственият й живот никога не бе бил от значение отвъд изпълнението на отговорностите й към други хора. До сега.

Сега животът означаваше удоволствие. Означаваше неговата целувка, неговото докосване, приключение в усещанията, каквото тя никога не си бе представяла, че ще намери.

— Ето я къщата. — Ланс кимна напред, когато фаровете осветиха бледите очертания на едноетажно ранчо. Разтегнатия дизайн изглеждаше ленив и удобен, светлините на верандата окъпваха предната част на къщата в нежен, съблазнителен блясък.

Ланс закара джипа до циментовата пътека, която водеше към верандата. Извади ключовете от стартера, обърна се към гостенката си и я погледна мълчаливо.

Светлозелените й очи се взираха в него през сънливо спуснатите клепачи, а руменината по бузите и подутите извивки на устните й свидетелстваха за възбудата й.

Самият Ланс бе в агония. Пенисът в дънките му бе като стомана, горещ и пулсиращ от желание да се зарови вътре в нея. Езикът го болеше от нуждата да я вкуси. Нужда, към която можеше да се пристрасти. Споменът за това го измъчваше — за фината сладост, със следа от възбуда.

— Готова ли си?

Хармъни кимна в отговор, изражението й беше мрачно, когато той отвори вратата си, за да излезе от автомобила. Но спря. Само едно вкусване. Бяха достатъчно близо до къщата. Със сигурност можеше да запази контрола си достатъчно дълго, за да я вкуси още веднъж.

Ланс я остави тя да върви пред него по пътеката, погледът му се насочи към бедрата й, които се поклащаха и люлееха съблазнително, а ръцете го засърбяха да ги сграбчи, да ги стисне и да ги задържи здраво, докато се тласка вътре в нея.

Мъжът направи гримаса при изгарящата страст, която измъчваше тестисите му. Те бяха напрегнати също както пенисът му, изтерзани, страдащи и копнеещи за освобождение. Ланс си мислеше, че я желае още преди онази целувка, но след като устните му докоснаха нейните, гладът само бе нараснал. Дори сега продължаваше да расте главоломно.

— Пристигнахме. — Ръката му се отпусна на хълбока й, докато отваряше мрежестата врата и вадеше ключовете от джоба си. Изсумтя, когато плата притисна ерекцията му, но успя да извади ключодържателя.

Отключи вратата и влезе. Бързо огледа вътрешността на къщата, сетивата му улавяха всеки нюанс, докато изследваше стаята.

— Имаш хубав дом — произнесе Хармъни меко, когато пристъпи в антрето. Слабата светлина създаваше лек ореол върху тъмночервеникавата копринена коса, падаща гладко около лицето й.

— Гладна ли си?