Да имаш за съсед Порода
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да имаш за съсед Порода». Краткое содержание книги:
Новата му мисия обаче внезапно заема второ място, след като си купува къща и се запознава със своята съседка.
С домашно приготвен хляб, ароматно кафе и емоции, които дори не е сънувал, че може да изпита, Лира Мейсън успява да го отвлече от задачата му.
Но неговото минало започва да застрашава живота й, и Тарик разбира, че има нещо повече от емоции…
Още от първия миг, в който зърна обиденото й изражение, когато бе извършил най-големия грях да подкара „Харли“-то си по моравата й, тя го бе пленила. Не беше стресната или изплашена от него. Не го гледаше като парче месо или животно, което може да я нападне всеки момент. Тя го гледаше с равни части безсилие, невинност и копнеж.
И ако не се махнеше от нея, щеше да извърши още един грях. Щеше да й покаже колко дяволски силно искаше това нейно гъвкаво дребно тяло.
— Предполагам, че е време да си тръгвам. — Тарик се изправи на крака бързо и довърши кафето си, преди да отнесе чашата и празната си чиния до мивката, където Лира работеше.
Тя го погледна учудено, когато той ги изплакна бързо, преди да ги пусне в топлата сапунена вода пред нея.
Мъжът се взря надолу към нея, пленен за миг от дълбините на невероятните й сапфирени очи. Те блестяха. Малки точици ярка светлина, сякаш изпълваха тъмния цвят, като звезди на фона на синьо кадифе. Невероятно.
— Благодаря ти — най-сетне успя да накара думите да се откъснат от устните му. — За кафето и за хляба.
Лира преглътна тежко. Уханието й се обвиваше около него — един нервен, несигурен аромат на възбуда, който накара гърдите му да се изпълнят с внезапно, животинско ръмжене.
Той потисна звука решително, стисна зъби и се отдръпна от нея.
— Пак заповядай. — Тя прочисти гърлото си, след като думите излязоха с дрезгав, секси тон на нервност.
По дяволите, той нямаше време за такива усложнения. Имаше работа за вършене. Работа, която не включваше жена, която той знаеше, че ще побегне крещейки, ако има някаква представа кой и какво е той.
Лира уви хлябовете и ги остави на шкафа до вратата за него. Тарик нахлузи ботушите си бързо и взе хляба, после отвори вратата, преди да се обърне отново към нея.
— Ако имаш нужда от помощ… — Сви рамене фаталистично. — Ако има нещо, което мога да направя за теб… — Той остави думите да заглъхнат.
Какво би могъл да направи за нея, освен да усложни живота й и да я накара да съжалява, че някога го е срещнала? Много малко.
— Просто стой далеч от двора ми с твоите джаджи. — Очите й преливаха от хумор. — Поне докато се научиш да ги използваш.
Тази жена очевидно не зачиташе мъжката гордост. Лека усмивка изви устните му.
— Обещавам.
Тарик се обърна и напусна къщата неохотно. Мразеше това. Имаше топлина между стените на нейния дом, топлина, която не съществуваше в неговия, и го караше да се чувства необяснимо тъжен от тръгването си. Какво имаше в Лира, какво имаше в къщата й, което караше неговата внезапно да изглежда толкова празна?
Той поклати глава, мушна свободната си ръка в джоба на дънките си и тръгна през спретнато окосения й заден двор към собствената си не толкова спретната морава. И неговия не толкова задоволителен живот.
Трета глава
Валеше студен зимен дъжд, не съвсем леден, но достатъчно да охлади плътта на Тарик, който стоеше в сенките на верандата си късно през нощта.
Не беше сигурен какво го бе събудило. Но имаше нещо. Внезапно бе станал бдителен, сетивата му бушуваха и малките, почти незабележими косъмчета по тялото му бяха настръхнали, когато той се измъкна от леглото и се облече безшумно.
Сега стоеше под прикритието на тъмнината и оглеждаше задния двор, очите му сканираха мрака, като уникалното му зрение му позволяваше да вижда в безлунната нощ.
В ръката си носеше мощен, свръхлек автоматичен пистолет. Той беше отпуснат отстрани до крака му, а на другото му бедро висеше смъртоносен нож, прибран в калъфа, който бе пристегнал там.
Косъмчетата по тила му бяха настръхнали, предупреждавайки го, че не е сам в мрака. Очите му огледаха неговия двор, а след това се обърнаха към този на Лира.
Лампите на горния етаж светеха и на всеки няколко минути Тарик можеше да я види как минава покрай прозореца на спалнята. Тя се нуждаеше от по-плътни завеси. Нещо се стегна в гърдите му и натежа при мисълта, че онзи, който дебнеше в тъмнината, може да бъде заплаха за нея.
Младият мъж стисна челюсти и надигна глава, за да вдиша миризмите около себе си. След това бързо и автоматично ги сортира.
Имаше нещо там, той го знаеше, и трябваше да може да го подуши. Нямаше логика отговорите, които искаше, да не се намират във въздуха около него.
Долавяше миризмата на братята на Лира. Те бяха дошли тази вечер и носеха хляб на тръгване. Проклети нещастници. За един безумен миг Тарик бе обмислял идеята да ги ограби.