Да имаш за съсед Порода
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да имаш за съсед Порода». Краткое содержание книги:
Новата му мисия обаче внезапно заема второ място, след като си купува къща и се запознава със своята съседка.
С домашно приготвен хляб, ароматно кафе и емоции, които дори не е сънувал, че може да изпита, Лира Мейсън успява да го отвлече от задачата му.
Но неговото минало започва да застрашава живота й, и Тарик разбира, че има нещо повече от емоции…
Чорапите му бяха бели. Чисти, ослепително бели на фона на тъмнокафявите керамични плочки, когато той тръгна към масата.
И зачака търпеливо.
Какво, по дяволите, беше той? Извънземен? Никой мъж, когото тя познаваше, не носеше бели чорапи. И със сигурност не ги интересуваше дали ще събуят обувките си пред вратата, без значение колко мръсни или кални бяха често. Нейните братя бяха най-лошите.
Лира наля кафето и остави чашата пред него, преди да се извърне да вземе захар и сметана от плота. Когато се обърна отново, тя се намръщи, щом го видя да отпива дълга глътка от тъмната течност.
Лицето му се преобрази от екстаз.
Изражението му я накара да стисне бедра, когато женствеността й се сви заинтригувано. Което само я вбеси. Нямаше начин да се възбуди повече, отколкото вече бе. Беше си напълно добре без мъж в живота, точно сега. Не се нуждаеше, повтори си тя, не се нуждаеше от усложнения.
Но ако този мъж изглеждаше така, когато прави секс, тогава девствеността й можеше да се окаже в сериозна опасност. Странно хищническо, диво и изпълнено с наслада, лицето му имаше един примитивен, напрегнат израз на удовлетворение и нарастващ глад.
За миг, гърдите й се стегнаха от изненадващо разочарование. Искаше и нея да погледне така, както гледаше хляба.
Но този неин късмет. Някой да я тормози за хляба й, вместо за тялото й. Не че искаше той да го прави заради тялото й, но би било хубаво, ако някой го стори.
Лира взе ножа за хляб и отряза от този с банани и ядки, а след това и от белия. Белият хляб все още беше достатъчно топъл, за да разтопи прясното, кремообразно масло, която тя намаза отгоре на филията.
Чудесно. Може би би могла да подкупи Тарик да наеме някой да подреже и оформи моравата му, така че да остави нейната на мира. Понякога се случваха и странни неща.
Кафето беше гъсто, тъмно и изискано. Хлябът напълно се топеше в устата му. Но не тези неща държаха пениса му болезнено набъбнал, докато вкусваше лакомствата. Беше уханието на тази жена, гореща и сладка и възбудена.
Тази възбуда го убиваше. Не беше силна и непреодолима, а любопитна и топла. Почти колеблива. Тарик поглъщаше аромата й повече, отколкото хляба и кафето, върху които се опитваше да остане съсредоточен.
— И така, какво правиш на компютъра? — Лира почистваше тавите, които бе използвала да изпече хляба, внимателно ги измиваше и подсушаваше на мивката.
Тарик погледна към тънката линия на гърба й, стегнатата извивка на дупето й и се раздвижи неспокойно в стола си. Тази ерекция щеше да го погуби.
Той не искаше да й създаде впечатление, че работи предимно на компютъра, но предположи, че това е по-добре, отколкото да й каже истината.
— Предимно проучвания и изследвания. — Породата сви рамене, казвайки възможно най-голяма част от истината. Мразеше мисълта, че я лъже. Което бе странно. Той живееше в лъжа, и го знаеше. Така беше от самото му създаване. Така че защо трябваше да го притеснява точно сега?
— Криминални или финансови? — Тя взе каната с кафе, приближи се до масата и напълни чашата му с остатъка от горещата течност.
Тарик се намръщи на въпроса, докато наблюдаваше как меката, среднощна коприна на косата й пада напред, изкушавайки пръстите му. Изглеждаше мека и топла. Като всичко, което смяташе, че една жена трябва да бъде.
Тя не беше безмилостна, тренирана да убива или живееща в собствените си кошмари, както много от жените Котешки породи. Беше борбена и независима, но също така нежна и изискана.
— Повече по следите на изчезнали хора — отговори най-сетне той. — От всичко по малко обаче.
Тарик едва не се задави от това. Чисто и просто, беше ловец на глави и наемен убиец. Назначението му понастоящем беше да намери един от избягалите дресьори, който бе убил безброй Котешки породи, докато те са били държани в плен.
Задачата обаче, започваше да заема второ място след жената пред него.
По дяволите, кафето беше добро, но ако тя не съумееше да се успокои и да прогони от стаята и от обонянието му, уханието на тази мека, топла възбуда, надигаща се във вагината й, тогава и двамата щяха да имат проблеми.
Тарик можеше да почувства нарастващата сексуална нужда, която стягаше корема му и сякаш се блъскаше в мозъка му. Искаше му се да разтърси глава, да отблъсне уханието далеч от себе си, в опит да намери смисъл във всичко това. Никога не бе изпитвал такава силна, незабавна реакция към някоя жена.