Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Поща - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Поща

Электронная книга - «Поща». Краткое содержание книги:

Чарлс Буковски (1920–1994), прозаик и поет, знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е сред най-тиражираните и превеждани американски автори, а според доста мнения — и най-подражаваният. Роден е в Германия, но животът му преминава в Калифорния. Пътят му в литературата не е гладък. Започва да публикува разкази през 1944-а в литературни списания, първият му поетичен сборник излиза през 1960-а, когато е вече на четирийсет, а първият му роман — „Поща“ — който го прави известен на широката публика, се появява през 1971-ва. Творчеството му наброява около 50 книги — поезия, проза, есеистика, сценарии. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно говори за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. Общият тираж на книгите му по света надхвърля 2 милиона. „Поща“ е деветата книга на Чарлс Буковски, която издателство „Фама“ предоставя на българските читатели.
1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 13 ... 53
Перейти на страницу:

— Препоръчано писмо!

— Назад! — заповяда женски глас. — Дръпни се назад да ти видя физиономията!

„Почна се — рекох си. — Поредната откачалка.“

— Слушайте, госпожа, не е необходимо да виждате физиономията ми. Просто ще оставя тази разписка в кутията ви и можете да си вземете писмото в станцията. Носете документ за самоличност.

Пуснах разписката в кутията и си тръгнах.

Вратата се отвори и тя изскочи навън. Носеше един от онези полупрозрачни пеньоари и нямаше сутиен. Само тъмносини пликчета. Косата й бе рошава и стърчеше на всички страни, сякаш се опитваше да избяга от нея. Лицето й беше намазано с някакъв крем, повечето — под очите. Кожата на тялото й беше бледа, сякаш никога не бе виждала слънце; имаше болнав вид. Устата й бе полуотворена. Имаше малко червило, изобщо беше една такава…

Забелязах всичко това, докато тичаше към мен. Тъкмо прибирах препоръчаното писмо в чантата.

— Дай ми писмото! — закрещя.

— Госпожа, трябва…

Грабна писмото и хукна обратно, разпечата го и се скри в къщата.

Проклятие! Не можех да се върна, ако не нося или писмото, или подписаната разписка.

— ХЕЙ!

Изтичах след нея точно навреме, за да запра вратата с крак.

— ХЕЙ! МАМКА ТИ!

— Марш! Марш! Злодей!

— Госпожа! Разберете! Трябва да подпишете, че сте получили писмото! Не може така! Вие ограбвате пощенската служба на САЩ!

— Махай се, проклетнико!

Натиснах вратата с цялата си тежест и се вмъкнах в стаята. Вътре беше тъмно. Всички щори бяха спуснати. Всички щори в цялата къща бяха спуснати.

— НЯМАШ ПРАВО ДА НАХЪЛТВАШ! ВЪН!

— А вие нямате право да ограбвате пощите! Или ми върнете писмото, или подпишете. Тогава ще си тръгна.

— Добре! Добре! Ще подпиша.

Показах й къде и й подадох химикалка. Гледах циците й и останалото и си мислех: колко жалко, че е луда, колко жалко, да, жалко.

Върна ми химикалката и разписката с подписа — просто някаква драскулка. Отвори писмото и почна да чете, точно когато се обърнах да си ходя.

Изведнъж препречи вратата и разпери ръце. Писмото падна на пода.

— Злодей, злодей! Дошъл си да ме изнасилиш!

— Госпожа, пуснете ме да изляза.

— НА ЛИЦЕТО ТИ Е ИЗПИСАНО ЗЛО!

— Мислите ли, че не знам? Сега ме пуснете!

С една ръка се опитах да я избутам встрани.

Тя ме одраска жестоко по едната буза. Изпуснах чантата, фуражната ми падна и когато извадих носната си кърпа да попия кръвта, оная ме одра и от другата страна.

— КУЧКА! КАКВО ТИ СТАВА, БЕ!

— Видя ли? Видя ли? Ти си злодей!

Вкопчи се в мен. Сграбчих я за задника и впих устни в нейните. Гърдите й се търкаха в мен, тя се търкаше в мен. Отметна главата си назад, далече от мен…

— Насилник! Насилник! Зъл насилник!

Наведох се, поех с устни едното й зърно, после другото.

— Изнасилвач! Изнасилвач! Изнасилват ме!

Колко беше права! Смъкнах пликчетата й, свалих си ципа, вкарах й го и я изблъсках назад до дивана. Тя падна отгоре.

Вдигнах високо краката й.

— НАСИЛНИК!

Оправих я, закопчах се, взех си пощальонската чанта и си излязох, като я оставих, тихо зяпнала тавана…

Изпуснах обяда, но пак не можах да се вместя в графика.

— Петнайсет минути закъснение — каза Павето.

Не отговорих.

Той ме погледна:

— Мили Боже, какво е станало с лицето ти?

— Ами с твоето?

— Какво искаш да кажеш?

— Няма значение.

15.

Пак махмурлия и поредният горещ ден — цяла седмица с температури над 40 градуса. Всяка нощ — пиене и всяка сутрин отрано и по цял ден — Павето и целия абсурд.

Част от момчетата носеха африкански пустинни шлемове и черни очила, но аз си ходех почти по един и същи начин в дъжд и в пек — опърпан и с толкова стари обувки, че гвоздеите винаги се забиваха в стъпалата ми. Слагах си стелки от картон. Това обаче беше временна мярка — скоро гвоздеите пак почваха да чегъртат петите ми.

Уискито и бирата извираха от мен, струяха под мишниците ми, и аз влачех товара на гърба си като кръст, доставях списания, раздавах хиляди писма, спъвах се, печах се на слънцето.

Някаква ми кресна:

— МОМЧЕ! МОМЧЕ! ТОВА НЕ Е ЗА ТУК!

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 13 ... 53
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)