Сребърният лебед

Помъчи се да си представи причина. Може би тези двамата възнамеряваха да й отправят предложение да откупят страдивариуса? Може би баща й се беше разпоредил те да имат възможността да купят Лебеда първи, правото на първия отказ? Пред нея на масата имаше бележник и химикалка.

– Каква загуба – рече Клод отново. – Сигурно ви е тежко. Чувал съм, че вие двамата сте били толкова близки. – Мариана се обърна и оглеждайки го, установи, че е тревожно привлекателен. Не можеше да откъсне очи, макар че майка му се помъчи да отвлече вниманието й.

– С какво се занимавате сега? – попита Франсин.

– Имах доста неща, за които да се погрижа – отвърна Мариана, – както можете да си представите. Той никога не е обръщал внимание на работите си – тя поспря, почувствала неудобство. – Имам предвид финансовите си работи, естествено.

Бийчър предложи да започнат със срещата. Клод издърпа един стол и седна до нея, като подпря ръката си на гърба на нейния стол, докато Франсин се върна на собственото си място в другия край на масата. Мариана благодари на Клод за чашата вода, която й сипа, после бързо отвърна поглед. Привличаше я – силните, ъгловати черти на лицето му, смесицата от самочувствието на зрял мъж и искреността на момчешкия му чар.

Имаше тъмносини очи и гъсти къдрици, руси като на майка му. Тя знаеше много малко за него, макар да беше чела рецензии, естествено, които Александър непрекъснато й даваше. В Европа той беше изгряваща звезда, много ангажиран и уважаван, и в писмото си баща й го наричаше „моят музикален наследник“.

– Моля за вниманието ви. Можем да започнем.

Бийчър благодари на всеки от тях, че е дошъл. Беше планирал тази среща, както Клод добре знаеше, така че да съвпадне с неговия дебютен концерт в Ню Йорк, за да не му се налага да пътува два пъти до Америка. Той пожела на младия челист успех. Щом погледна към Мариана, се усмихна.

– Трябва да подчертая, че това беше негово недвусмислено желание – да бъдем заедно в тази стая.

Докато Бийчър дърдореше: „Има обичайните заявления като „в добро здраве телом и духом“, обичайните отхвърляния – „то отменя всички предишни подобни документи, и др.“, Мариана се мъчеше да потисне трепета, който вълнуващата близост на младия Розел до нея й причиняваше, ръката му, метната на гърба на стола й, която почти я прегръщаше. Обърна се рязко, за да го погледне, и установи, че той също се е втренчил в нея, очите му – дълбоки езера на безпокойство и съчувствие. Бийчър продължаваше да говори:

– ...и обичайните малки дарения на икономки и роднини – на племенника на баща ви, мисля, понастоящем жител на Израел, и на Дружеството на челистите и на Мемориалния фонд „Кусевитцки“ в Тангълуд. И така нататък, и така нататък. Разбира се, с удоволствие бих обсъдил всяка от тези точки в подробности, но никоя от тях не би трябвало в този момент да ни притеснява. Вместо това и отново според точните инструкции на Александър Фелдмън трябва да ви информирам лично за основните дарения в това завещание. Въпроси?