Престъпен ум
- Автор: Картер Крис
- Серия: Робърт Хънтър #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-307-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Престъпен ум». Краткое содержание книги:
— Доколкото разбирам, не сте идентифицирали жертвите — добави Хънтър.
— Точно така — отговори Кенеди.
— И казвате, че главите им са намерени в Уайоминг?
— Да.
— Вероятно се досещате какъв ще бъде следващият ми въпрос — продължи Хънтър.
Последва секунда колебание.
— Щом не знаем кои са жертвите — рече Тейлър — и главите им са намерени в Уайоминг, какво правим в Лос Анджелис?
— И защо аз съм тук — допълни Хънтър и погледна часовника си. — След няколко часа трябва да се кача на самолета, а още не съм приготвил багажа си.
— Ние сме тук и вие сте тук, защото федералното правителство на Съединените щати се нуждае от помощта ви — отвърна Тейлър.
— Моля ви — усмихна се иронично капитан Блейк. — Патриотична лекция ли ще ни изнасяте точно сега? Сериозно ли говорите? — Тя стана. — Моите детективи всеки ден излагат на опасност живота си заради жителите на Лос Анджелис и следователно на страната. Затова направете ми услуга и изобщо не ми разправяйте тези тъпотии, драга. — Барбара прикова Тейлър с поглед, който можеше да разтопи метал. — Наистина ли въздействате на хората с подобни глупости?
Тейлър имаше такъв вид, сякаш се готвеше да отговори, но Хънтър я изпревари.
— Нуждае се от мен? Защо? — обърна се той към Кенеди. — Аз не съм агент на ФБР, а вие имате безброй следователи и анализатори на криминални деяния.
— Никой от тях не е добър като теб — отвърна Кенеди.
— Ласкателствата няма да доведат доникъде — обади се капитан Блейк.
— Аз не съм анализатор по изготвяне на профили на убийци, Ейдриън — рече Хънтър. — Знаеш това.
— Всъщност не се нуждаем от теб заради това, Робърт — отговори Кенеди, млъкна за миг и после кимна на Тейлър. — Кажи му.
7.
Тонът на Кенеди накара Хънтър да повдигне дясната си вежда за част от секундата. Той се обърна към агент Тейлър и зачака.
Тя прибра косата си зад ушите и започна:
— Фордът «Таурус» принадлежал на един от клиентите, които са закусвали в заведението онази сутрин. Според шофьорската книжка името му е Лиъм Шоу, роден на тринайсети февруари 1968 година в Медисън, Тенеси. — Тейлър млъкна и се вгледа в Хънтър, опитвайки се да забележи някакви знаци, че името му е познато, но не видя нищо.
— Според шофьорската книжка? — попита Хънтър, стрелкайки с поглед ту Тейлър, ту Кенеди. — Значи имате съмнения. — Това не беше въпрос, а по-скоро твърдение.
— Името съвпада — отговори Кенеди. — Всичко изглежда достоверно.
— Но вие все пак се съмнявате — настоя Хънтър.
— Проблемът е, че… — каза Тейлър — всичко изглежда наред, ако се върнем назад най-много четиринайсет години. Преди това… — Тя леко поклати глава. — Не можем да открием нищо за Лиъм Шоу, роден на тринайсети февруари 1968 година в Медисън, Тенеси. Той сякаш не е съществувал преди това.
— И съдейки по начина, по който ме наблюдавахте, когато споменахте името му, търсехте знаци, че го познавам. Защо? — попита Хънтър.
Тейлър изглеждаше смаяна. Тя се гордееше с безизразното си лице и че умее да изучава хората, без те да забележат, но Хънтър бе прочел мислите ѝ.
Кенеди се усмихна.
— Казах ти, че е добър.
Тейлър сякаш не обърна внимание на забележката.
— Господин Шоу е бил арестуван на място от шериф Уолтън и заместника му — продължи тя. — Уолтън обаче бързо осъзнал, че е попаднал на нещо, с което той и малкият му отдел няма да могат да се справят. Регистрационните табели на форда били от Монтана и той ги проверил. И след това шерифският отдел в Уайоминг нямал друг избор, освен да ни предаде случая. — Тейлър млъкна, започна да рови в съдържанието на куфарчето си и извади друг документ. — И това е вторият неочакван обрат в историята. Фордът не е регистриран на името на господин Шоу, а на някой си Джон Уилямс от Ню Йорк.
Тя даде документа на Хънтър.
Той погледна бегло листа.
— Изненада — намеси се Кенеди. — На адреса, на който е регистрирана колата, няма никакъв Джон Уилямс.
— Джон Уилямс е често срещано име — отбеляза Хънтър.
— Да — съгласи се Тейлър. — Само в Ню Йорк има близо петнайсет хиляди.
— Но вие сте задържали господин Шоу, нали? — попита Хънтър.
— Точно така — потвърди Тейлър.
Хънтър погледна капитан Блейк, все още леко озадачен.
— Тогава разполагате с господин Шоу, който явно е от Тенеси, с две неидентифицирани женски глави и превозно средство с номера от Монтана, което е регистрирано на някой си господин Уилямс от Ню Йорк. — Хънтър повдигна рамене. — Първият ми въпрос остава. Защо сте в Лос Анджелис? И защо аз съм тук, а не у дома да си приготвям багажа? — Той отново погледна часовника си.