Престъпен ум
- Автор: Картер Крис
- Серия: Робърт Хънтър #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-307-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Престъпен ум». Краткое содержание книги:
— И в Станфорд ли се върна?
— Не. Отиде в Йейл.
— В Кънектикът? — учуди се Тейлър. — Това е чак на източното крайбрежие. Защо е отишъл толкова далеч, когато в Калифорния са Станфорд, Бъркли и Калифорнийският университет в Лос Анджелис? Четири от най-добрите университета в страната.
— Йейл също е страхотен университет — възрази Хънтър.
— Знам. Но вие разбирате какво имам предвид. Кънектикът е адски далеч от Калифорния. Предполагам, че след като е живял тук толкова много години, вероятно е имал много приятели и установен начин на живот в Лос Анджелис. Защо е била тази внезапна промяна? Семейството му ли е от Кънектикът?
Хънтър замълча за момент, опитвайки се да си спомни.
— Не знам откъде е семейството му — отговори той. — Той никога не е говорил за тях.
Погледът на Тейлър бавно се отмести към Кенеди и после се върна към Хънтър.
— Не смятате ли, че това е малко странно? — попита тя. — Прекарали сте няколко години заедно, споделяйки стаята в общежитието. Както казахте, станали сте най-добри приятели. А той изобщо не е споменал за семейството си?
Хънтър безучастно повдигна рамене.
— Не, не го смятам за странно. И аз не съм говорил за семейството си, нито пред него, нито пред някой друг. Някои хора са по-затворени за личния си живот от други.
— Видял си го за последен път, когато си получил докторската си диплома — каза Кенеди.
Хънтър кимна.
— Той долетя за церемонията по дипломирането, остана един ден и на следващата сутрин си замина. От тогава не сме се виждали и чували.
— Отишъл е в Кънектикът и е изчезнал? — попита Тейлър. — Мислех, че сте били най-добри приятели.
— Може би аз бях този, който изчезна — отвърна Робърт.
Тейлър се поколеба за миг.
— Защо? Той опита ли да се свърже с вас?
— Не, доколкото знам. Но и аз не поддържах връзка с него. — Хънтър млъкна и отмести поглед встрани. — След дипломирането си не поддържах връзка с никого.
11.
Частният самолет «Хоукър» се приземи на пистата в Търнър Фийлд в Куонтико, Вирджиния, точно пет часа, след като бе излетял от летище «Ван Найс» в Лос Анджелис.
След разговора на Хънтър с Кенеди и Тейлър за онова, което той си спомняше за стария си най-добър приятел, всички седяха мълчаливо до края на дългия полет. Кенеди спа два часа, но Хънтър и Тейлър останаха будни, всеки потънал в мислите си. Неизвестно защо, паметта на Тейлър я върна назад в годините, когато тя беше дете и бе принудена сама да се грижи за себе си на много ранна възраст.
Привидно здравият ѝ баща почина неочаквано от сърдечен удар, причинен от съдова аневризма, когато Тейлър беше на четиринайсет години. Тя прие смъртта му много тежко, както и майка ѝ. Следващите две години бяха огромна борба в емоционално и във финансово отношение. Майка ѝ, която беше домакиня от петнайсет години, се бореше с поредица от временни работни места и напрежението, че е овдовяла наскоро и трябва сама да се грижи за детето си.
Беше чувствителна жена с добра душа, но също така и един от онези хора, които не издържат самотата. Последва серия от гаджета безделници, някои от които се държаха лошо с нея. Тейлър беше на път да завърши гимназия, когато майка ѝ забременя отново. Тогавашният приятел на майка ѝ каза, че не желае такава отговорност, че не е готов да стане баща и да има семейство и че няма никакво намерение да осиновява чужда дъщеря — момиче, което изобщо не го интересуваше. Когато майката на Тейлър отказа да направи аборта, който той ѝ беше уредил, приятелят ѝ я заряза и напусна града на другия ден. Никога повече не се обади.
Майка ѝ беше в напреднала бременност и не беше в състояние да работи, затова Тейлър се отказа от идеята да учи в колеж и започна работа на пълен ден в местния търговски център. Месец по-късно майка ѝ роди момче, Адам, но за жалост Адам имаше вродена аномалия на осемнайсетата хромозома, която се изразяваше в умерено забавено умствено развитие, мускулна атрофия, черепно-лицева деформация и огромно затруднение в координирането на движенията. Вместо да ѝ донесе радост, раждането на Адам хвърли майката на Тейлър в неконтролируема спирала на депресия. Тя не знаеше как да се справи със състоянието си и намираше утеха в приспивателни хапчета, антидепресанти и алкохол. На седемнайсет години Тейлър трябваше да стане «голямата дъщеря», «голямата сестра» и «мъжът в къщата».
Държавната помощ не стигаше почти за нищо и през следващите три години тя работи каквото ѝ попадне и се грижеше за братчето и майка си, но въпреки медицинските грижи здравето на Адам се влошаваше и той почина два месеца след третия си рожден ден. Депресията на майка ѝ се задълбочи значително, но без медицинска осигуровка беше невъзможно да ѝ се осигури професионална помощ.