Ветровещ

Пръснатите бяха пуснали отровата, но ето че тя не подейства. Преследвачите й все тъй наближаваха.

Изьолт се затича още По-бързо. Дишаше на пресекулки. Ако можеше да се отдалечи още малко, сигурно щеше да успее да се спаси.

Капаните за мечки защракаха мелодично, като среднощен звън на камбани. От противните гърла се изтръгна вой. Четири от нишките се откъснаха и се забориха с желязото, захапало краката им.

Изьолт не намали. Трябваше да си спечели преднина, докато може. Нозете й газеха папратовите листа и боровите иглички. А тя не знаеше къде ще попаднат при следващата крачка. Виждаше единствено мачтите от борове. Млади дръвчета, дънери, коренища, които подминаваше тичешком. Кълчеше глезените, измяташе коленете си.

Бързината беше грешка. Номатските пътища не бяха прокарвани, за да се тича по тях. Те искаха време. Настояваха за уважение.

И тъй, когато Изьолт стигна до една полянка, нищо чудно нямаше, че твърдата земя ненадейно хлътна. Нищо чудно нямаше, че оттам изхвръкна мрежа.

Тя изскимтя. Сетне полетя право нагоре към върхарите, където спря, клатушкайки се насам-натам.

Въздухът проряза дробовете й. Изсвистя рязко навън. Поне сабята още е с мен, каза си тя разсеяно. Макар че за какво ли й беше, когато висеше на двайсет стъпки височина. И когато един от пръснатите стигна до средата на сечището, оставяйки подире си черна кървава следа. Беше се привел. Половината му крак го нямаше, а кожата му беше раздрана от разсичащата го отвътре магия. Но ето че мъжът се движеше изумително съсредоточено. Нямаше и помен от безмозъчната, неистова жестокост, типична за пръснатите.

Тогава Изьолт се досети защо. Над него лениво се подаваха нишки, които стигаха до небето. Почти незабележими.

Кукловода. Точно както беше сторила с марстошките Усойници и моряците в Лейна, тя беше пръснала тези хора от разстояние. И в момента ги контролираше.

Изьолт тъкмо схвана това и нишките започнаха да изчезват. Един по един пръснатите умираха заклещени в железните капани. Сякаш Кукловода беше решила, че времето им е дошло.

Но мъжът долу беше още жив. Продължаваше да я търси и на нея не й остана друг избор: трябваше да пререже мрежата и да убие пръснатия, преди той да убие нея.

Но докато замахне, преследвачът й стъпи върху втори капан. От земята изникна мрежа и го издърпа във въздуха. Въжетата изскърцаха. Мъжът зарита, нададе вой едва на няколко крачки от Изьолт, после внезапно млъкна, а черните му нишки се разпаднаха със съскане.

Кукловода го беше убила и Изьолт остана сама на номатския път.

И без да иска, се разсмя. Най-сетне си беше получила почивката, от която тъй отчаяно се нуждаеше. Най-сетне се беше отървала от преследвачите си и ето къде се беше озовала.

Смехът й набързо пресъхна. Стопи се връхлетян от ледена мисъл.

Ако Есме беше пратила по дирите й тези пръснати, то значи щеше да прати нови.