Жестокият месец

Занимаваха се с гледане на руни – древните скандинавски гадателски символи. Според руническите камъни Клара беше вол, Мирна – боров факел, а Габри – пръчка, макар художничката да му каза, че руната означава „кучка“.

– Е, досега руните познават – отбеляза впечатлен той. – И бог знае, че си вол.

Мосю Беливо бръкна в кошничката и изтегли камък с издялан върху него ромб.

– Женитба? – предположи.

Мадлен се усмихна, но си замълча.

– Не – каза Жана, като взе камъка и го разгледа. – Това е бог Инг.

– Дайте сега аз да пробвам.

Жил Сандон пъхна мазолестата си лапа в кошничката и я извади стисната в юмрук. Отвори я и всички видяха камък с латинската буквата „R“. На Клара ѝ заприлича малко на дървените яйца, които бяха скрили за децата. По тях също имаше изрисувани символи. Само че яйцата носеха символи на живот, а камъните – на смърт.

– Какво означава? – попита Жил.

– Път. Приключение, скитане – отвърна Жана и го погледна. – Често придружено от тежък труд.

– Нещо ново можете ли да ми кажете?

Одил се засмя, Клара също. Жил се занимаваше с тежък физически труд и всичко в четирийсет и пет годишното му тяло свидетелстваше за професията му на дървосекач. Беше як, жилав и почти винаги насинен.

– Обаче – продължи Жана, като се пресегна и постави ръка на камъка, който все още бе върху мазолестата длан на Жил – ти го изтегли обърнат. Символът му е наопаки.

Настъпи мълчание.

Габри, който бе установил, че символът върху неговия камък означава „пръчка“, а не „кучка“, след като прегледа малкия памфлет със значенията на руните, досега бе спорил с Клара – заплашваше, че ще ѝ отреже дажбата пастет от гъши дроб и червено вино. Сега двамата млъкнаха и се присъединиха към другите, събрани в тесен кръг.

– Какво ще рече това? – попита Одил.

– Означава, че му предстои труден път. Предупреден е да внимава.

– А какво означава неговият камък? – попита Жил и посочи мосю Беливо.

– Бог Инг ли? Означава плодовитост, мъжка потентност. – Жана се усмихна на кроткия, добродушен бакалин. – Мощно напомняне да уважаваме всичко естествено.

Жил се изсмя. Кратко, надменно, злобно.

– Хайде, Мадлен – обади се Мирна в опит да разсее напрежението.

– Добре. – Мад изтегли камък. – Сигурна съм, че ще означава егоистка и безсърдечна. „P“. – Погледна символа и се засмя. – Удивително, защото всъщност ми се пишка[9].

– Означава радост – каза Жана. – Само че, знаете ли...?

Мадлен замълча. На Клара ѝ се стори, че бурната енергия, която винаги струеше от жената, сякаш помръкна. Мад се умърлуши, макар и само за миг.