Жестокият месец
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-276-8
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Жестокият месец». Краткое содержание книги:
Пролет е и в идиличното планинско селце Трите бора всичко се пробужда за нов живот. Но април се оказва жесток и безмилостен. Преди да отключи вратите към дългоочаквано ново начало, месецът поднася смърт.
Навръх Великден няколко от жителите на селцето се събират в прокълнатото имение на хълма, за да проведат спиритичен сеанс и да очистят старата къща от злото. Но вместо да прогонят духовете от нея, помагат за създаването на още един. Забележителна жена, обичана от всички в околността, умира от страх по време на сеанса. Освен ако не е убита…
Легендарният инспектор Арман Гамаш от квебекската полиция отново поема към Трите бора заедно с екипа си от млади специалисти, за да разплете мистерията. Но сега самият той се бори с призраци от миналото си и с твърде реални врагове от настоящето. И някои от тях може да са в собствения му екип
Гостенката вече не изглеждаше уплашена, само объркана. На Клара ѝ се прииска да отиде да прегърне крехката женица и да я предпази от онова, което ще последва. Прииска ѝ се да ѝ даде хубава топла вечеря, топла баня и малко нежност – може би тогава щеше да живне.
Огледа се. Питър категорично бе отказал да дойде и нарече събитието „пълна помия“. Но подържа ръката ѝ малко по-дълго от обичайното, преди да я изпрати, и ѝ каза да се пази. Докато вървеше под звездите към светещото бистро, Клара се усмихна. Питър бе възпитан като ревностен англиканец. Такива неща го отвращаваха. И освен това го плашеха.
На вечерята бяха обсъдили темата и Питър очаквано заяви, че сеансът е побъркана работа.
– Побъркана ли ме наричаш? – попита Клара. Знаеше, че ще го смути, но в същото време ѝ беше забавно.
Съпругът ѝ вдигна глава, увенчана с буйни прошарени къдрици, и я погледна сърдито. Висок и строен, с орлов нос и умни очи, Питър приличаше повече на управител на банка, отколкото на художник. И все пак беше такъв. Но художник, който като че ли не се ръководеше от сърцето. Живееше в разумен свят, в който всичко необяснимо беше „побъркано“, „глупаво“ или „безумие“. Емоциите бяха безумие. Освен любовта му към Клара, която бе абсолютна и всеобхватна.
– Не, наричам „побъркана“ онази екстрасенска. Шарлатанка. Да говори с мъртвите, да предсказва бъдещето... глупости! Това е най-класическата документирана измама.
– Къде е документирана? В Библията?
– Не започвай да се заяждаш, Клара – предупреди Питър.
– Сериозна съм. Къде се говори за превръщане? На вода във вино. На хляб в риба. Къде се говори за магии като ходене по вода? За прокарване на път през морето. За проглеждане на слепите и прохождане на сакатите?
– Това не са магии, а чудеса!
– Аха – кимна Клара, усмихна се и продължи да се храни.
И така вместо да е с кавалер, тя бе в компанията на Мирна. Мадлен и мосю Беливо също бяха там и сякаш се колебаеха дали да се хванат за ръце. Бакалинът плахо докосваше с ръка нейната, а Мад явно нямаше намерение да се дръпне. Клара отново си помисли колко красива е Мадлен. Беше от онези жени, които другите представителки на нежния пол искат за най-добри приятелки, а мъжете – за съпруги.
Клара се усмихна на мосю Беливо и той се изчерви. Дали защото ги бе уловила в интимен момент и бе видяла чувства, които е по-добре да останат скрити? Замисли се, но реши, че изчервяването е повече свързано с нея, отколкото с него. След като бе подслушала Жил и Одил днес следобед, вече гледаше с други очи на бакалина. Допреди няколко часа той беше просто едно добронамерено и невинно присъствие в живота им, а сега бе мистерия. На Клара трансформацията не ѝ хареса. Не ѝ допадна също, че самата тя се поддава на слухове.
Жил Сандон бе застанал пред камината и енергично търкаше дънките си отзад, за да се сгрее. Беше толкова едър, че закриваше почти цялото огнище. Одил Монман му подаде чаша вино и той я взе разсеяно, като гледаше втренчено мосю Беливо. Бакалинът, изглежда, не подозираше за това внимание.
Клара винаги бе харесвала Одил. Бяха почти връстнички и се занимаваха с изкуство: Клара – с рисуване, Одил – с поезия. Твърдеше, че работи върху епична поема, ода за англичаните в Квебек, което изглеждаше подозрително, защото самата тя бе франкофонка.
Художничката никога нямаше да забрави един рецитал в Дома на Канадския кралски легион в Сан Реми. Бяха поканени всякакви местни автори, включително Рут и Одил. Рут първа прочете свои стихове от завладяващата си творба „До общността“:
Завиждам за негаснещия блясък,
подхранван от Книгата свещена.
Завиждам ви, о, да, завиждам,
че заедно на себе си сте верни.
И знам, че може би не виждате,
че трябва аз сама да бъда себе си.
След нея дойде ред на Одил. Поетесата скочи от стола си и без встъпление издекламира:
Пролет идва отведнъж,
с лек ветрец, уханен пъж,
с птича песен на бекас
ще прогони студ и мраз
и тогава стар и млад
ще изпита благодат.
– Прекрасно стихотворение – излъга Клара, след като всички се събраха в бара, за да утолят жаждата си за алкохол. – Само от любопитство... никога не съм чувала думата „пъж“.
– Аз си я измислих – безгрижно заяви Одил. – Трябваше ми нещо, което се римува с „отведнъж“.