Прекрасният нов свят

И като повика с ръка един русокос румен млад мъж, който точно в този момент минаваше покрай тях, той извика:

— Господин Фостър!

Руменият млад мъж приближи.

— Можете ли да ни кажете какъв е рекордът за една яйцеклетка, господин Фостър?

— За нашия център — шестнадесет хиляди и дванадесет — отвърна без колебание господин Фостър. Той говореше припряно, сините му очи гледаха будно и явно изпитваше удоволствие да цитира цифрови данни. — Шестнадесет хиляди и дванадесет в сто осемдесет и девет партиди от еднояйчни близнаци. Но, естествено — продължи той, — в някои от тропическите центрове има и много по-добри постижения. В Сингапур често са получавали над шестнадесет хиляди и петстотин, а в Момбаса вече, кажи-речи, достигат седемнадесетхилядната граница. Те обаче имат големи предимства на своя страна. Би трябвало да видите как негърският яйчник реагира на екстракта от хипофизата! Направо е поразително, ако човек е свикнал да работи с европейски материал. И все пак — продължи той, като се засмя (но в очите му проблясваха войнствени искри, а брадичката му бе вирната предизвикателно). — И все пак ние имаме намерение да ги победим, ако успеем. Точно сега работя върху един прекрасен яйчник на делта-минус. Едва осемнадесетмесечен. Вече повече от дванадесет хиляди и седемстотин деца или преточени, или бутилирани. И продължава да е все така жизнен. Значи все пак ще ги победим.

— Ето този дух ми допада! — извика Директорът и потупа господин Фостър по рамото. — Елате с нас и позволете на тези момчета да се възползуват от познанията ви на специалист.

Господин Фостър се усмихна скромно.

— С удоволствие.

И тръгнаха.

В цялата Бутиловъчна зала цареше дружно оживление и добре организирана дейност. От Органната банка на подсутеренния етаж изстрелваха нагоре в малки подемници ивици пресен свински перитонеум, готови да бъдат нарязани според необходимата големина. Бззз и после — щрак! — капаците на подемниците се отваряха, обслужващият бутилковия конвейер трябваше само да протегне ръка, да вземе ивицата, да я постави, да я оглади и преди бутилката да е успяла да се отдалечи по безкрайния конвейер, отново бззз и щрак! — и от дълбините е изстреляна нова ивица от перитонеум, готова да бъде напъхана в друга бутилка, следващата, от тази бавна, нескончаема върволица върху конвейера. След обслужващите конвейера идваха приемчиците. Върволицата напредваше — една по една яйцеклетките се прехвърляха от епруветките в по-обемисти съдове — бутилките. Перитониалната подплънка сръчно се разрязваше, морулата14 се наместваше, вливаше се физиологичният разтвор… и бутилката бе вече минала. Сега идваше ред на отговорниците по етикетите. Наследственост, дата на оплождането, принадлежност към партида „Бокановски“ — данните се прехвърляха от епруветката върху бутилката. Вече не анонимна, а наименувана и с установена самоличност, върволицата се придвижваше бавно напред, минаваше през един отвор в стената и влизаше бавно в Залата за обществено предопределение.