Огнена светлина

— След като не успях да заспя отново, реших да се опитам да заглуша алармата.

Усещам пристъп на гадене в стомаха си.

— Пуснали са алармата? — питам аз. Последният такъв случай беше, когато татко изчезна и изпратиха група да го търси.

— О, да — Лазур кимва и очите й се разширяват. — Северин направо беше побеснял.

Тамра намира дистанционното и усилва звука. Хвърляйки го обратно на дивана, тя поднася голяма, капеща лъжица към устата си.

— Толкова ли си учудена, че тръгнаха да те търсят. — Тя ме поглежда бързо. — Просто помисли малко.

Иска ми се да се защитя някак, но вместо това си поемам дълбоко въздух, за да се успокоя. И преди съм се опитвала да й го обясня, но Тамра не е в състояние да разбере. Драконовият инстинкт е непонятен за нея. И как би могло да бъде иначе?

Мама изключва телевизора. Без да забелязва натрупалото се напрежение, Лазур размахва ръце във въздуха.

— Е? Какво се случи? Как избяга? Господи, бяха навсякъде. Видя ли онези устройства, които изстрелват мрежи?

На мама като че ли й прилошава.

— Бях сигурна, че няма да успееш да им се измъкнеш. Тоест… знам, че си бърза… и че можеш да бълваш огън и всичко останало, но…

— Като че ли можем някога да забравим това — промърморва Тамра с уста пълна с корнфлейкс и завърта отегчено очи.

Тамра никога не се е преобразявала. Тази тенденция нараства и все повече тревожи старейшините, които се страхуват за оцеляването на вида ни. В общи линии моята сестра близначка, която е само с няколко минути по-малка от мен, е обикновено човешко същество. Това я убива. И мен също. Преди да се преобразя, бяхме близки, правихме всичко заедно. Сега не споделяме нищо друго, освен някоя случайна гримаса.

В този момент забелязвам майка ми да минава през всекидневната и да затваря дървените капаци на прозорците, при което стаята потъва в сумрак.

— Лаз — промърморва мама, — време е да си кажете довиждане.

Приятелката ми примигва.

— Довиждане?

— Да, довиждане — повтаря майка ми с по-строг глас.

— О — Лаз се намръщва и поглежда към мен. — Искаш ли утре да ходим заедно на училище? — Очите й проблясват многозначително, което е намек, че така ще мога да й разкажа всичко. — Ще стана рано.

Живеем в двата противоположни края на града. Нашата общност изглежда като огромно колело с осем спици, като всяка спица служи като улица. Центърът, главината на колелото, е сърцето на града. Там се намират училището и сградата на събранието. Аз живея на Първа западна улица. А Лазур на Трета източна. Тоест на възможно най-голямо разстояние една от друга. Стена, обрасла с пълзящи растения, огражда селището от край до край, поради което не можем да се срещнем, заобикаляйки града отвън.

— Разбира се. Ако си готова да станеш рано и да дойдеш дотук.