Фюри
- Автор: Донер Лорен
- Серия: Новите видове #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Фюри». Краткое содержание книги:
Фюри не знае какво е състрадание или любов. Той е прекарал живота си в килия, окован и малтретиран от хората, а единствената жена, на която си позволява да се довери, го предава. Сега е вече свободен и иска да си отмъсти. Заклева се, че ще я убие, но когато най-после попада в ръцете му, последното нещо, което иска да направи, е да нарани тази малка, сексапилна човешка жена.
Фюри не може да устои на Ели — на докосването на ръцете й, на устните й върху кожата си, на тялото й, обвито около неговото. Той е обсебен от аромата на своята жена.
Ели желае Фюри… Винаги го е желала. Мечтае за силното му снажно тяло и иска да излекува студеното му сърце.
Но да обича Фюри е едно, а да го укроти… съвсем друго.
Въздъхна. Всеки път, когато попиташе за него, й отговаряха едно и също — поверителна информация или програма за защита на жертвите. Знаеше, че някои от тях не дочакаха да бъдат освободени от лабораторията, в която работеше. Бяха убити преди полицията да успее да стигне до най-охраняваната подземна зона, където държаха много от тях. Всичко, което успя да научи, бе, че 416 е умрял под земята, заключен в килията си, без да разбере, че те са на път да го спасят. Сърцето й се късаше заради това.
Ели свали слушалките, изключи плеъра и го остави на бюрото, докато се бореше със силната болка, която изпитваше всеки път, щом започнеше да мисли за 416. Искаше да бъде там, докато заповедта за обиск се изпълняваше, да застане пред вратата му и да го пази. Дължеше му толкова много. Бе молила офицер Хелио да й позволи, но той й отказа. Отговориха й, че тя не е служител в полицията и не могат да рискуват живота на информатор, който по-късно ще трябва да свидетелства по делото срещу Мерикъл.
— По дяволите — прокле тихо.
Не можеше да забрави тъмните очи на 416, израза на лицето му, когато го изостави през онзи ден в килията, нито начина, по който й ръмжеше. Бе искала просто да спаси живота му, но той нямаше как да узнае защо го остави да поеме вината за смъртта на техника. Сигурно я мислеше за чудовище. Горещи сълзи напираха в очите й и тя примигна, за да ги спре. Бе плакала прекалено много от деня, в който го изостави безпомощен на пода в килията му.
Телефонът в общежитието на Хоумленд звънна и тя се стресна. Мобилният беше единствената й връзка с останалия свят, но никой не се обаждаше по него. Беше се отдалечила от всичките си приятели и семейството си. Целият й живот се бе променил, след като започна да работи за компанията. Не можеше повече да толерира разделените й родители да я използват като оръжие един срещу друг или постоянно да й напомнят за нейния собствен развод. На този свят съществуваха истински проблеми и тя искаше да прекара времето си да помогне за решаването им. Сега вниманието й бе насочено към Новите видове и това я изпълваше с чувство на задоволство. Придаваше значение на живота й. Вдигна телефона:
— Ели Брауер.
— Госпожо Брауер, обажда се Коуди Паркс от охраната. Звъня, за да ви кажа, че тази вечер пристигнаха още четири жени. Току-що ни съобщиха новината. Засега са настанени в мотела.
— Тръгвам.
По дяволите. По някакъв начин медиите са разбрали, че са спасени още четири жени и са ескортирани тук. По протокол, ако хеликоптер кацнеше, след като се стъмни, жертвите трябваше да се настанят в мотела с охрана и да се транспортират до Хоумленд през деня. Охраната смяташе, че ще е по-лесно да се защитят, ако преместването им станеше по светло, но явно настаняването им в мотела също не бе много добра идея, както си мислеха. Можеше само да се надява, че жените не бяха много травматизирани от това, което им се бе случило. За бедните жертви истинският свят беше достатъчно плашещ, за да бъдат оставени и на медийните лешояди, които ги заобикаляха и крещяха въпроси.
Отне й само няколко секунди, за да надене обувките си и да грабне картата за пропуск. Излезе от стаята и целенасочено пренебрегна асансьора. Това нещо се движеше прекалено бавно и бе изпитание за търпението й. Спусна се по стълбите до входа. Прозорците бяха прозрачни, но направени от стъкло, което можеше да издържи на продължителен обстрел с куршуми. Забеляза четирите жени, приближаващи с двама бодигардове, помъкнали куфарите им. Увеличи темпото. Коуди Паркс, от охраната, я посрещна с усмивка:
— Добър вечер, госпожо Брауер. Съжалявам за късното пристигане на новите ни приятели.
Ели му върна усмивката и насочи вниманието си към четирите, приличащи на амазонки жени. Най-ниската от всички бе висока почти метър и деветдесет. В общежитието живееха вече десет жени, също толкова едри и мускулести. До тях Ели се чувстваше дребна и крехка. Усмивката й се разшири, докато ги оглеждаше една по една, но никоя от тях не отвърна на жеста й. Изглеждаха изморени и леко ядосани. Обхвана я симпатия.