Фюри
- Автор: Донер Лорен
- Серия: Новите видове #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Фюри». Краткое содержание книги:
Фюри не знае какво е състрадание или любов. Той е прекарал живота си в килия, окован и малтретиран от хората, а единствената жена, на която си позволява да се довери, го предава. Сега е вече свободен и иска да си отмъсти. Заклева се, че ще я убие, но когато най-после попада в ръцете му, последното нещо, което иска да направи, е да нарани тази малка, сексапилна човешка жена.
Фюри не може да устои на Ели — на докосването на ръцете й, на устните й върху кожата си, на тялото й, обвито около неговото. Той е обсебен от аромата на своята жена.
Ели желае Фюри… Винаги го е желала. Мечтае за силното му снажно тяло и иска да излекува студеното му сърце.
Но да обича Фюри е едно, а да го укроти… съвсем друго.
Започна да действа бързо, преди да е променила решението си. Клекна до 416 и размаза кървавата салфетка по ръцете и пръстите му. Не искаше да поглежда към лицето му, докато подготвяше сцената на убийството. Просто не можеше.
Нямаше да го умъртвят. Беше чувала доста пъти, че понякога затворниците успявали да убият някой от техниците, но въпреки това ги оставяха живи. Обектите за тестване не се убиват. Прекалено ценни са. Той ще бъде добре, постоянно си повтаряше наум. Изправи се, прибра кървавото доказателство в кутията и взе спринцовката. Не искаше да го наранява. Очите й се напълниха със сълзи. 416 лежеше безпомощен. Искаше да го прегърне, дори и да желаеше да я убие. Някой трябваше да му покаже какво е състрадание, но за жалост нямаше да бъде тя. Някой трябваше да поеме вината за смъртта на Якоб, за да може тя, необезпокоявана, да изнесе информацията и да я предаде на шефа си. Когато се съберяха достатъчно доказателства, съдът щеше да издаде заповед за обиск. Лабораторията щеше да бъде претърсена, а затворниците открити. Щяха да излязат на бял свят всички мръсни тайни, които Мерикъл Индъстрис се опитваше да скрие.
Клекна до 416. Красивият му, но гневен поглед се фокусира върху нея. Изгаряше го ярост. Ели преглътна горчивината, която се бе надигнала от това, което се канеше да стори:
— Наистина, съжалявам, че трябва да ти причиня това.
— Ще те убия — дрезгаво отговори той, като помръдна едната си ръка. — Кълна се! Ще те убия с голи ръце.
Обхвана я страх, че той ще направи точно това. Очевидно започваше да възвръща контрола над тялото си. Погледна надолу, за да намери мястото, където го беше пробол Якоб и заби иглата. Изправи се на крака, без да поглежда към 416, въпреки че той изръмжа от болката, която му причини.
Взе кутията и отиде до стената. Обърна се и го погледна за миг, точно преди да се удари в нея. Болка избухна в скулата й. Коленете й се подкосиха, а устата й се напълни с кръв. Нямаше огледало, но мигновено си спомни за онова в стаята за наблюдения. Ами ако някой беше влязъл и видял това, което бе направила? Помисли си, че ако бе вярно, охраната вече щеше да е нахлула.
Надяваше се, че лицето й изглежда толкова зле, колкото го чувстваше. Пръстите й трепереха, когато набра кода, за да отвори вратата. Алармата се изключи, стоманената преграда се плъзна встрани и вратата се отвори. Излезе от стаята, преградата се върна на място и алармата се включи отново. Падна на колене в коридора, обърна глава към камерата и извика:
— Помощ! О, боже! Помощ!
Минаха секунди, а може би цяла минута, преди да чуе тропота на ботуши. Четирима охранители се показаха зад ъгъла, тичайки към нея. Спряха и я погледнаха объркано:
— Влязох в стаята да взема кръвна проба — изплака тя. — Якоб малтретираше сексуално обекта. Нападна ме. — Повдигна ръката и докосна лицето си там, където пулсираше. — Мисля, че припаднах и когато се свестих видях 416 да чупи оковите си. Якоб го прободе с инжекция, но каквото и да имаше в нея, не действаше достатъчно бързо. Вероятно е мъртъв! Мисля, че онова същество го уби, преди самото то да се строполи на пода.
Господ да ми прости, помоли се наум, след като спря да говори. Охранителите посегнаха към оръжията си, докато един от тях се бореше с кода. Влязоха в килията на затворника. Вратата се затвори след тях. Пристигна още един екип от охраната заедно с медицинския персонал. Беше д-р Бренър, който бе разговарял с нея, пред една от стаите за персонала. Намръщи се и прочисти гърло.
— Ще се оправиш.
Ели кимна.
— Какво ще правят с 416? Това, което Якоб искаше да направи с него, беше направо ужасно.
Червенокосият доктор стисна устни ядосано.
— Знам. Създадохме тези същества, за да намерим лекарства за болестите, за които животните имат имунитет или частична устойчивост. За да предотвратим заразяването между двата вида. Знаеш ли колко пари ни коства, за да ги създадем? Персоналът трябва да използва проститутки за тези неща, а не толкова скъпи животни.
Ели трябваше да стисне зъби и да погледне надолу, за да не покаже, колко е отвратена и ядосана от студеното му изказване за тези хора.