Прокобата Тутанкамон [bg]

— Притесняваш ли се? — попита Ехнатон. — Да ти кажа ли нещо, Куфу? За първи път в живота си Великата ми царица и лукавият й баща наистина се страхуват от мен. Мислеха си, че съм като глина в ръцете им и могат да ме моделират. Но не е така. Те се провалиха в истинската си мисия. Точно те ме отклониха от праведния път.

— Господарю — осмелих се да прошепна аз, — говориш, сякаш възнамеряваш да ни изоставиш. Какво ще стане с невръстния ти син?

— Аз непрестанно ви изоставям, Куфу, а що се отнася до сина ми, ще споделя с теб една голяма тайна. Защото всяка тайна трябва да има свидетел. Знаеш ли защо отказах да виждам Великата царица? Защото се осмели да заплаши невръстния ми син! А знаеш ли защо й позволих отново да се върне? — не изчака да отговоря. — Защото положи кръвна клетва в името на земята и небето, че нито тя, нито някой от нейния род ще му посегне и с пръст.

— Господарю, напускаш ли ни?

— Искам да отида в Сешент — усмихна се той. — Мястото на пречистването.

— А синът ти?

— Стегаут — спомена и Пазителите на боговете Ехнатон. — Те пазят тайните, които синът ми иска да знае.

Говореше загадъчно, нарочно ме дразнеше. Щракна с пръсти, знак за край на аудиенцията, и аз се оттеглих. Докладвах дословно случилото се. Божия баща Ай и Мерире бяха дълбоко разтревожени и не знаеха какво да правят.

Кълна се, Маху, тъй като се надявам да живея, това бе последният път, когато видях Ехнатон, Божествения. На другата сутрин лорд Мерире, който беше събрал достатъчно кураж, поиска аудиенция, но стражите го отпратиха с обяснението, че фараонът е отишъл на лов в Червените земи. Първожрецът прие това, а на следващата сутрин бе получил същото обяснение, макар капитанът на стражите да изглеждал едновременно разтревожен и заинтригуван. Изминаха още два дни, преди да бъде извършено претърсване. Божествения бе напуснал града. Колесници и коне бяха взети от царските конюшни, но не ги бяха последвали ловци, кучкари или хрътки. Никой не го беше видял да тръгва. Никой не знаеше кога е заминал или кога ще се върне. Божия баща Ай изпрати ескадрон колесници, които претърсиха на десет мили в околовръст, но не откриха никаква следа. Лорд Ай вярваше, че е възможно Ехнатон да е заминал на усамотение за известен период, но две седмици по-късно стигна до извода, че нещо друго се е случило. Двамата с царица Нефертити решиха да изпратят експедиция в източната част на Червените земи. От докладите на съгледвачите и шпионите знаеха със сигурност, че не е минавал през Нил към западната пустиня.

Намеси се лорд Туту. Представи пред нас писма за положението в Ханаан и заяви, че Божествения може да е отишъл там. Нефертити не разбираше защо съпругът й ще ходи в хълмистите земи на ханаанците. Подозирам, че и сама знаеше отговора.