Тръпка [bg]

— Донесох си някои неща от ателието, сбутайте ги някъде, защото в момента из кухнята няма много място — чу се от горния етаж.

Изабел сбърчи носле, докато наблюдаваше как Грейс размества някакви кашони, за да си проправи път в безпорядъка, и мушна ръце в джобовете на палтото си с пухкава яка, което явно нямаше никакво намерение да сваля. Изглеждаше адски не на място сред тази спонтанно превърнала се в склад кухня. Не можех да реша дали съвършените й руси къдрици караха неособено белия линулеум да изглежда толкова жалък, или пък старият напукан под просто осигуряваше фон, на който косите й изглеждаха още по-блестящи и изкуствени. Истината обаче беше, че никога досега тази кухня не ми се бе струвала толкова мизерна.

Красавицата леко отстъпи назад, когато Грейс нави ръкави и изми ръцете си на мивката.

— Сам, моля те, включи радиото и намери нещо добро за слушане.

Открих малкия приемник на плота сред няколко кутии със сол и захар и завъртях копчето.

— Всемогъщи Боже, ама ние наистина ще правим киш, а? — простена Изабел. — Все си мислех, че това е кодово название за нещо друго.

Ухилих й се, а тя ми се начумери в отговор.

Но изражението й беше някак пресилено — не вярвах, че в действителност й е чак толкова неприятно. Нещо в очите й ми подсказваше, че е най-малкото любопитна как ще се развие тази ситуация. А ситуацията беше следната: нямах намерение да се доверя на Изабел, докато не разбера що за човек е.

Майката на Грейс се появи от горния етаж, следвана от уханието на някаква козметика с портокалов аромат.

— Здрасти, Сам. И ти ли ще се включиш в правенето на киша?

— Поне ще се пробвам — отвърнах със сериозен тон.

Тя се засмя:

— Ще бъде забавно. А това е…?

— Изабел — каза Грейс. — Мамо, знаеш ли къде е зелената готварска книга? Търкаляше се наоколо цяла вечност. Рецептата за киш е в нея.

Майка й вдигна безпомощно рамене и приклекна до един от кашоните:

— Може да й е писнало от неразборията в кухнята и да си е тръгнала. Какво, в името Божие, са пуснали по това радио? Сам, ще му се помолиш ли да зарадва ушите ни с нещо по-добро?

Докато Грейс се ровеше сред някакви готварски книги, сбутани в единия ъгъл на плота, аз започнах да превключвам между радиостанциите до момента, в който майка й не изкомандва:

— Спри на място! Остави това. — Бях попаднал на някаква поп песен с фънки звучене. Тя се надигна с кутия в ръце. — Приключих тук. Забавлявайте се, деца. Ще се върна… все някога.

Грейс сякаш изобщо не забеляза напускането й. Махна с ръка към мен.

— Изабел, яйцата, сиренето и млякото са в хладилника. Сам, трябва да приготвим корите. Би ли включил фурната на 450, а после намери някакви тигани.

Изабел разглеждаше съдържанието на хладилника:

— Тук май има осемстотин вида сирене. Всичкото ми изглежда еднакво.

— Добре, заеми се с фурната, Сам ще вземе сиренето и другите неща. Той разбира от храна.