![Теменужките са сини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/0/temenuzhkite-sa-sini-bg-download.jpg)
Теменужките са сини [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #7
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542601603
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теменужките са сини [bg]». Краткое содержание книги:
Алекс Крос никога не е вярвал във вампири. Но когато двама души биват умъртвени по особено жесток начин, предполагащ жертвоприношение, той се замисля. Някой явно вярва достатъчно силно в съществуването им, за да извърши серия от подобни ритуални убийства. Местната полиция е ужасена, дори ФБР са озадачени. Крос поема случая и се озовава в ад от тайнствени клубове и престъпни играчи, в който някой е достатъчно превъртял, за да пресече границата от мрачния ритуал до истинската кръв.
А по петите на детектива продължава да е Мислителя, който заплашва всичко скъпо в живота му. Никога досега Крос не е бил толкова близо до провала, нито се е озовавал в по-голяма опасност. Той трябва да оцелее в тази адска схватка, за да може най-после да разгадае ужасната тайна на заклетия си враг…
Всички мои книги се раждат от кошмарите ми за света…
През следващите няколко часа отчаяните агенти от ФБР се опитваха да се свържат с Кайл Крейг. Не можаха и това ги потресе. Започнаха по малко да вярват на историята ми, че може би Кайл е човекът, извършил поредица от убийства в течение на последните няколко години. Кайл бе изпратил агента в апартамента на Джамила и му бе наредил да влезе с взлом. Беше обяснил на агента, че някой е убил инспектор Джамила Хюз и че Алекс Крос е вътре.
После положението започна да се напича.
Аз бях този, който допринесе за това.
101.
В седем и половина сутринта получих телефонно обаждане от директора на ФБР Роналд Бърнс във Вашингтон. Бърнс говореше предпазливо и премерено, което ми подсказа, че има сериозни проблеми с Кайл. Все още бях объркан и разстроен, но прецених, че това са естествени и трезви емоции. Кайл Крейг беше лудият, не аз.
— Кажете ми всичко, което знаете, господин директор — казах аз. — Знам много за Кайл, но вие знаете неща, които не са ми известни. Кажете ми ги. Важно е да науча всичко.
Бърнс не ми отговори веднага. Последва дълга пауза. Познавах го достатъчно добре и знаех, че той е приятел на Кайл. Поне се беше смятал за такъв. Всички бяхме грешали толкова дълго. Бяхме измамени, предадени от човек, на когото се бяхме доверявали.
Накрая Бърнс заговори:
— Това вероятно датира от времето на случая „Целуни момичетата“. Може би и отпреди това. Знаеш, че Кайл е учил в университета „Дюк“. Познавал е Уил Рудолф — Джентълмена от студентските си години в „Дюк“. По време на разследването на онзи случай е възможно Кайл да е бил отговорен за смъртта на една репортерка от „Ел Ей Таймс“ — Бет Либерман. Тя е била на път да разкрие Уил Рудолф.
Затворих очи и поклатих глава. Бях помогнал при разрешаването на този случай. Знаех, че Кайл е учил в „Дюк“, но не и че се е познавал с Джентълмена, убиеца, който тероризираше Ел Ей. За кратко подозирах Кайл, но алибито му бе съвършено. Разбира се.
— Защо не са ми казали това? — попитах Бърнс. Опитвах се да разбера позицията на ФБР. Засега не можех.
— Започнахме да подозираме Кайл чак след убийството на Бетси Кавалиър. Но нямахме доказателства, дори и тогава. Не бяхме сигурни дали е възможно той да е убиецът, или е най-добрият агент в Бюрото.
— За бога, Рон, можехме поне да поговорим. Трябваше да поговорим. Е, сега той избяга. Трябваше да ми кажете. Надявам се сега поне да ми казвате всичко.
— Алекс, знаеш това, което знаем и ние. Може би дори повече. Надявам се ти да ни казваш всичко.
След като приключих разговора с Бърнс, се обадих на Сампсън във Вашингтон. Съобщих му последните новини и те напълно го втрещиха. Той беше преместил Нана и децата и те временно бяха напуснали къщата ни на Пета улица. Само Сампсън и аз знаехме къде се намират.
— Всичко наред ли е там? — попитах. — Всички ли са добре?
— Шегуваш ли се, Алекс? Нана е толкова ядосана, колкото не съм я виждал през живота си. Ако Кайл Крейг реши да я нападне, бих заложил пари, че ще надделее тя. Децата са много сладки. Не знаят какво става, но се досещат, че не е нещо хубаво.
Отново го помолих да бъде нащрек.
— Не ги оставяй и за минута, Джон. Връщам се във Вашингтон със следващия полет. Не знам как би могъл Кайл да ви открие там, но не го подценявай. Той е на свобода. Много е опасен. Поради някаква причина иска да ме унищожи, може би също и семейството ми. Ако разбера защо, може би ще успея да го спра.
— А ако не разбереш? — попита Сампсън.
Не отговорих на този въпрос.
102.
Отново трябваше да се сбогувам с Джамила Хюз и откривах, че всеки път раздялата с нея ставаше все по-трудна за мен. Бяхме преживели толкова много заедно за толкова кратко време. Накарах я да ми обещае, че ще бъде изключително внимателна, дори параноична през следващите няколко дни. Тя ми обеща. Най-после се качих на самолета за Вашингтон.
Мистериозните обаждания по телефона най-после бяха спрели, но това също бе плашещо и тревожно. Не знаех къде се намира Кайл и какво прави.
Още ли ме наблюдаваше? Дали ме бе проследил по някакъв начин до Вашингтон? Не трябваше да допускам подобни мисли в главата си, но не можех да ги прогоня.
Дали не ме наблюдаваше с бинокъл, докато вървях по тротоара към къщата на леля Тиа в Чапъл Гейт, Мериленд, на около двайсет и пет километра от Балтимор? Как би могъл да научи, че съм тук? Ами нали това му беше работата! Дали би могъл да се промъкне покрай Сампсън и мен? Не мислех, че е възможно. Но как можех да бъда напълно сигурен?