Синът на феите [bg]

Бележка на автора

За мен беше радост да пиша тази история, и се надявам, че четенето й ви е доставило също такава голяма наслада, каквато беше за мен работата по нея. Образът на Лука Веро е изцяло плод на въображението ми, както и тези на Изолда и Фриз. Образът на Ишрак, макар и измислен, се основава на множеството смели и дръзки мъже и жени, пътували между християнския свят и световете на другите религии: евреи, мюсюлмани, и дори още по-далечни.

На теб, читателю, се полага да решиш какво означава тази книга за теб. Повечето хора ще я прочетат, надявам се, за удоволствие и с удоволствие, и ще се забавляват, присъединявайки се към млади, пламенни герои на едно пътешествие в непознат свят, където те се изправят пред страховете си и изпитват силите си. Някои читатели може да поискат да узнаят малко повече за Ордена на мрака.

Първообраз на Ордена на мрака е съществувалият през петнайсети век Орден на дракона, който бил създаден, за да защитава християнството срещу привидно неудържимия възход на мюсюлманската Османска империя. Един от героите, който ще се появи в следващите книги, е бил въведен в този орден от баща си още като съвсем малко момче, и се издигнал до негов предводител, борейки се на самите предни линии на християнския свят.

Разследването, възложено на Лука — да открива признаци, подсказващи, че наближава краят на света — е литературно представяне на тревогата, която обзела повечето хора след падането на Константинопол. Възникването на всевъзможни странни явления в Европа по това време показва как много хора са се бояли, че всичко може да се случи — и то се случвало. Освен това онези времена били белязани с дълбоко суеверие. Хората искрено вярвали, че съществува друг, невидим свят, който понякога бил зърван, но често оказвал влияние върху живота им. За мнозина от нас, живеещите в свят, в който се опитваме да измерваме и разбираме всичко, е трудно да си представят какво ли е било да нямаш обяснение за обичайни събития като болестите, гръмотевиците или затъмненията, и въпреки това светът ти да бъде разклатен от смъртта на любим човек, къщата ти — разлюляна от гръмотевица, или денят ти да бъде превърнат в нощ, когато тъмна луна поглъща слънцето.

Изолда е типичен пример за момичетата от нейното време по отношение на това, че животът й се определя изцяло от баща й, а при неговата смърт — от брат й или всеки друг роднина от мъжки пол. По закон тя не може да купува или продава земя или имущество, а всичко, което наследява, автоматично ще стане собственост на съпруга й при брак. Тя не би имала абсолютно никакви собствени права: баща й или съпругът й по закон имал право да я бие; можел да се грижи за нея толкова добре или толкова зле, колкото реши. При подобни обстоятелства животът в манастир вероятно е бил за предпочитане пред един лош брак — както решава Изолда. В манастира съществувала възможността за кариера (като тази на сестрата-ковчежничка, която постъпва в манастира като малко момиче и се издига до властта), и шансът да организираш сама живота си в рамките на строгите правила на ордена. Много жени били привлечени от образованието, а много от тях имали и дълбоки религиозни преживявания.