![Лицето над водата [The Face of the Waters - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/7/3/liceto-nad-vodata-the-face-of-the-waters-bg-download.jpg)
Лицето над водата [The Face of the Waters - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-004-0
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лицето над водата [The Face of the Waters - bg]». Краткое содержание книги:
Малкият кораб на прокудените е преследван и атакуван от всякакви страховити морски обитатели — безжалостни и смъртоносни.
Една тиха и спокойна утрин — морето бе почти гладко, духаше лек, но постоянен ветрец и небето сияеше, а синьо-зеленият глобус на Слънчев изгрев бе увиснал над хоризонта — Лолър се качи на мостика и завари там импровизирано съвещание. Присъстваха Делагард, Кинверсон, Оньос Фелк и Лео Мартело. Малко след това забеляза и отец Куилан, скрит от едрото туловище на Кинверсон.
Делагард бе вдигнал далекогледа, оглеждаше морето и докладваше на останалите, които сочеха с ръце, напрягаха очи и коментираха тихо.
Лолър се изкатери с трополене по стълбичката.
— Какво става?
— Че става нещо — става — отвърна Делагард. — Един от корабите ми липсва.
— Сериозно ли говориш?
— Погледни сам. — Делагард му подаде далекогледа. — Тиха и кротка нощ. Никакви необичайни случки между вечерта и сутринта. Преброй корабите, които виждаш. Един, два, три, четири.
Лолър надзърна през далекогледа. Наистина бяха само четири.
— Кой липсва?
Делагард подръпна един мазен кичур от косата си.
— Още не знаем със сигурност. Не са вдигнали флаговете. Според Гейб е корабът на Сестринството. През нощта тихомълком са поели по свой курс.
— Това е безумие! — Лолър се облещи. — Та те не разбират нищичко от корабна навигация.
— Досега не се справяха зле — посочи Лео Мартело.
— Защото просто следваха конвоя. Но ако се опитат да плават сами…
— Тъй де — безумие е — потвърди Делагард. — Но те са си луди. Тъпи смахнати кучки! Защо ли не съм учуден, че…
И млъкна. По стълбите отекнаха нечии стъпки.
— Даг, ти ли си? — провикна се Делагард. После се обърна към Лолър. — Пратих го да ги потърси по радиото.
От стълбите се показа дребната съсухрена главица на Даг Тарп.
— Липсва „Златно слънце“.
— А сестрите са на „Хидроски кръст“ — обади се Кинверсон.
— Точно така — потвърди Тарп. — Но „Хидроски кръст“ отговори на повикването. Както и „Звездата“, „Трите луни“ и „Богинята“. Само „Златно слънце“ мълчи.
— Сигурен ли си? Не успя ли да се свържеш с тях? Няма ли някакъв начин да ги повикаме?
— Пробвай сам, щом ми нямаш доверие. Повиках всички кораби. Отзоваха се четири.
— Включително и Сестрите? — упорстваше Кинверсон.
— Разговарях лично със сестра Халла. Това стига ли ти?
— Кой е капитан на „Златно слънце“? — попита Лолър.
— Деймис Соултел — отвърна Лео Мартело.
— Деймис никога не би се отделил от нас. Не е такъв човек.
— Може би — обади се Делагард, но на лицето му бе изписано подозрение. — Може би си прав, докторе. Но само може би.
През целия ден Даг продължи да вика „Златно слънце“ по радиото. Останалите четирима радисти също.
Но ефирът мълчеше.
— Не може цял кораб да изчезне току-така — ядосваше се Делагард.
— Прав си, но с този май е станало точно така — отвърна Лиз Никлаус.
— Затваряй си шибаната уста!
— О, колко си мил, Нид.
— Затвори я, да не ти я затворя аз!
— Така няма да стигнем доникъде — намеси се Лолър. Обърна се към Делагард: — Случвало ли ти се е друг път да изгубиш някой свой кораб? Просто да изчезне, без сигнал за помощ и прочее?
— Никога не съм губил кораб. Точка.
— Щяха да се обадят, ако имаха проблеми, нали?
— Ако са можели — обади се Кинверсон.
— Какво означава това? — Делагард го изгледа намръщено.
— Представи си, че цяла купчина от онези мрежоподобни същества изпълзи на палубата през нощта. Вахтата се сменя в три, хората се спускат по такелажа, втора смяна се качва на палубата, всички настъпват мрежите и те ги дръпват зад борда. За по-малко от минута половината екипаж на кораба е изчезнал. Деймис слиза от мостика да види какво става и също попада в капан. А после и останалите, един по един…
— Госпо крещя като побъркан, когато мрежата го улови — припомни им Пиля Браун. — Да не мислиш, че толкова много хора ще позволят на мрежите да ги изловят, без да се развикат?
— Значи не са били мрежите — сви рамене Кинверсон. — Било е нещо друго, което е изпълзяло на борда. Или мрежите плюс нещо друго. А после всички са измрели.
— И накрая излязла една уста и налапала кораба, така ли? — тросна се Делагард. — Къде, по дяволите, е корабът? Хората могат да загинат, но все кораба щяхме да го видим.
— Без екипаж корабът ще се превърне в жертва на вятъра и теченията дори в спокойно море — каза Оньос Фелк. — Сега може да е на десет, дори петнайсет километра от нас — кой знае? И да се отдалечава. Няма да го открием и след милион години.