Дюна [Dune - bg]

„Упоен ли е?“ — зачуди се тя.

Войниците повдигнаха носилката и очите на Пол се отвориха съвсем мъничко — две черни цепнатини се вторачиха в нея.

„Той не бива да опитва гласа!“ — молеше се тя. — „Глухият войник!“

Очите на Пол се затвориха.

Той правеше упражнението за съсредоточено мислене — като едновременно с това успокояваше мислите си и се вслушваше в разговора на пазачите им. Бин-джезъритският режим за успокояване на мисълта, на който го бе учила майка му, го държеше нащрек, готов да се възползува и от най-малката възможност.

Пол си позволи още веднъж с едва отворени очи да огледа лицето на майка си. Нямаше вид на ранена, макар устата й да бе запушена.

Почуди се кой ли е успял да я залови. Собственото му залавяне бе твърде лесно — легна си с капсула, предписана от Юи, и като се събуди, откри, че е вързан към тази носилка. Вероятно подобно нещо се бе случило и с нея. Логиката сочеше, че предателят е Юи, ала Пол временно отлагаше окончателното решение. Не можеше да го проумее — лекар от „Сук“ предател.

Носилката се наклони леко, тъй като харконските войници лавираха с нея през някакъв портал, преди да излязат навън, в звездната нощ. След това тръгнаха по пясъка — краката им заскърцаха по него. Крило на топтер се извиси над главите им и закри звездите. Носилката се спусна на земята.

Очите на Пол се пригодиха към мъждивата светлина. Той разпозна глухия воин в лицето на човека, който отвори вратата на топтера и надзърна вътре в зеления сумрак, осветяван от командното табло.

— Това ли е топтерът, който ще използуваме! — запита той и се обърна, за да наблюдава устните на другаря си.

— Това е топтерът, за който предателят рече, че е пригоден за работа в пустинята — отвърна другият.

Белязаният кимна.

— Само че е от онези малки топтери за свръзка. В него има място само за тях и за двама от нас.

— Двама са достатъчни — рече операторът на носилката, като се приближи, за да може глухият да разбере по устните му. — Ние с теб можем да поемем работата оттук нататък, Кайнит.

— Баронът ми поръча да видя с очите си какво ще стане с тези двамата — рече белязаният.

— За какво се тревожиш? — попита третият войник, застанал зад оператора на носилката.

— Тя е бин-джезъритска вещица — отвърна глухият, — Те имат способности.

— Аха… — операторът постави длан зад ухото си. — Единият от тях, така ли? Разбирам какво искаш да кажеш.

Войникът зад тях изсумтя:

— Тя много скоро ще стане плячка на червеите. Не ми се вярва дори една бин-джезъритска вещица да има власт над тези огромни червеи. Е, Циго? — Той побутна с лакът оператора на носилката.

— Готово — рече операторът. Върна се при носилката и хвана Джесика под мишниците. — Хайде, Кайнит, щом трябва да видиш с очите си какво ще стане с тях, можеш да тръгваш с мен.