Порно
- Автор: Уелш Ървин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Порно». Краткое содержание книги:
Не искам да се издавам, че търся някой, но ако ме попитат, не бих могла да кажа кого. Как ли изглежда един баски политик? Никога не мога да запазя самообладание в подобни ситуации. Барманът в този хотел ме е виждал преди, сигурна съм, може би в сауната и напрегнато ми кима. Аз сърдечно му се усмихвам, усещайки как се обливам от гореща вълна, сякаш съм обърнала набързо двоен скоч. Не, всъщност е по-лошо, чувствам се сякаш съм съвсем гола или като улична курва с висящ под минито задник и високи до коленете ботуши. Системата в хотела обаче работи безгрешно. Тук не допускат клиентите им да бъдат обезпокоявани. Ако бях някоя проститутка на свободна практика, досега да са ме изритали на тротоара, вероятно и в компанията на няколко ченгета.
Моят клиент е виден баски националист, който е дошъл да види как работи шотландския Парламент или поне това е официалната причина. Знаех, че ще е облечен в син костюм. На бара има двама мъже със сини костюми и двамата гледат към мен. Единият е с бяла коса и хубав тен, а другият е с тъмна коса и маслинена кожа. Моля се да е тъмнокосият, по-младият, но очаквам да е другия. Точно в този момент внезапно някой ме побутва по ръката. Обръщам се и пред мен стои типичен испанец със син костюм, светло син, който подхожда на очите му. Той е около петдесет годишен, но добре запазен.
— Вие ли сте Ники? — пита той с надежда.
— Да — казвам и той ме целува леко по двете бузи. — Вие сигурно сте Севериано.
— Имаме общ приятел — усмихва се той, разкривайки ред облечени зъби.
— И как се казва? — питам и имам чувството, че съм в някой от филмите за Джеймс Бонд.
— Джийм, сещаш се, Джийм…
— О, да. Джим.
Започвам да се притеснявам, че ще ме замъкне в стаята си веднага, но той поръчва питиета и казва доверително:
— Много си хубава. Красиво шотландско момиче…
— Всъщност, аз съм англичанка? — подхвърлям.
— О! — възкликва той, явно разочарован.
Разбира се, той е баск. Значи, би трябвало да представлявам политически правилен тек за него.
— Макар да имам шотландско и ирландско потекло?
— Вярно, имаш келтски кости — казва той одобрително. До тук с Мис Аржентина. Приказваме на общи теми, допиваме питиетата си и после се запътваме към чакащото ни отвън такси, което ни хвърля на съвсем късо разстояние до другия край на Ню Таун — на не повече от петнайсет минути път пеша, може би двайсет с високи токове. През цялото време поддържам захаросана усмивка на пълно одобрение.
— Красивата Нийки… толкова красива…
Вечеряме в ресторант, известен като най-модерното място в момента. За начало си поръчвам плато с морски деликатеси, в което има сепия, раци, омари и скариди, гарнирани с възможно най-творчески забъркания сос от билки и лимон. Главното ястие е агнешко печено в стил nouvelle-cuistine със спанак и отбрани зеленчуци, а за десерт си вземам карамелизиран портокал с щедра сладоледена заливка. Всичко това се прокарва с бутилка Дом Периньон, много ароматно, но доста тежко шардоне и две големи брендита. Извинявам се, отивам до тоалетната и повръщам всичко, после си измивам зъбите, преглъщам няколко глътки магнезиево мляко и правя гаргара с Листерин. Храната е отлична, но аз никога не ям каквото и да било след седем. После Севериано вика такси и се връщаме в хотела.
Малко съм нервна и доста подпийнала, когато влизаме в стаята, затова пускам телевизора, където върви документален филм с клиширани кадри на гладуващите в Африка. Севериано взима бутилката вино, подарък от хотела, от кофата с лед и налива две чаши. Той изува обувките си, изтяга се на леглото, облегнат на набухнатите възглавници и ми пуска усмивка — нещо между умилителната усмивка на малко момченце и тази на отвратителен дърт перверзник. В нея ясно личи какъв е бил преди и какъв ще стане скоро.
— Седний до мен, Нийки — потупва празното място до себе си той.
За миг почти съм склонна да се подчиня, но превключвам на бизнес вълна.
— Мога да направя масаж и ръчно облекчаване. Не повече.
Той ме поглежда тъжно, големите му латино очи, почти се просълзяват.
— Ами-й, щом е така-а… — казва той и започва да си разкопчава ципа. Възбуденият му пенис изскача като кукла зад завеса.
Започвам да го масажирам, но отново се появява стария проблем: просто не съм особено добра в чекиите. Направо го изяждам с очи, наслаждавайки се на властта си над него. Неговите горящи очи, които напълно контрастират с леда у Саймън: леда, който, както се казва в една реклама, бих искала да разтопя, но в същото време усещам как китката ми се изморява от еднообразното движение — просто не е достатъчно стимулиращо за мен. Не, направо е адски отегчително. Това се предава и върху него и той ме глада отчуждено, разстроено, дори с досада. Въпреки това на мен ми допада начина, по който изскача черешката от дългия му надиплен препуциум и решавам, че искам да се позабавлявам с нея. Поглеждам го, облизвам устните си и му казвам: